Справедливост за убийците от ″Секуритате″ | Новини и анализи от Европа | DW | 07.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Справедливост за убийците от "Секуритате"

На съвестта му лежат повече от сто убийства на политически затворници - в комунистическа Румъния по времето на страховитата "Секуритате". Днес бившият директор на трудов лагер Йон Фичор отговаря за деянията си пред съда.

Въпреки лятната жега, Октав Бжоза е с риза с дълъг ръкав, дълъг панталон и носи високи обуща. Бившият политически затворник знае колко е студено в бившия затвор в град Жилава. Следват го група любопитни американски студенти. Младите момичета зъзнат в късите си панталонки. Влажно е, отвсякъде се носи миризма на мухъл. Бжоза е лежал в тези мазета три месеца.

"И тогава беше толкова влажно. В килията нямахме право и дума да обелим. В тая гробовна тишина чувахме само виковете на другите, когато ги малтретираха", казва той.

Систематичен тормоз

Предполага се, че в комунистическа Румъния е имало до 120 000 политически затворници. Те са заставяни да работят до припадък, оставяни са да гладуват и са били пребивани хладнокръвно - заради критиката им към режима тогава. Около 3 хиляди от тях са живи и днес. Октав Бжоза е председател на сдружението на жертвите на комунистическия режим. В края на 50-те години той е бил осъден на дълги години трудов лагер. И до днес си спомня бруталността на надзирателите.

"Гладувахме и веднъж бяхме откраднали луковици. Обаче ни хванаха и ни принудиха да ги изядем наведнъж. Един от нас не успя и началникът на лагера го преби. После започна да го рита с ботушите по главата. Ние всички знаехме, че е малтретирал затворници чак до смърт", казва Бжоза.

Rumänien Geschichte Revolution Bukarest 1989 Panzer

Преди 25 г. румънците въстанаха срещу омразния режим на Чаушеску

Този човек се казва Йон Фичор, бивш шеф на трудовия лагер в южния румънски град Периправа. Днес той е изправен пред съда. Главната прокуратура го обвинява в убийството на над 100 политически затворници. Бившият функционер живее днес в жилищен блок в центъра на Букурещ, където са най-скъпите жилища. 87-годишният Фичор няма финансови проблеми. За службата си на комунистическия репресивен апарат той получава тлъста пенсия - пет пъти по-висока от средната пенсия в Румъния.

По-добре късно, отколкото никога

В началото на 2014 година подобен съдебен процес би бил немислим. През последните 25 години управляващите елити се съпротивляваха да бъде извършен такъв прочит на миналото, тъй като повечето от тях са били свързани с комунистическия репресивен апарат до 1989 година. Но растящият натиск от сдруженията на жертвите, гражданското общество и ЕС свърши своята работа. Архивите бяха отворени и бяха внесени промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Историкът Козмин Будянка от Института за проучване на престъпленията на комунизма окачествява тези стъпки като повратен момент.

Rumänien Kommunismus Gefängnis Leiter Alexandru Visinescu

Бившият директор на затвор Александър Вишинеску получи 20 години затвор

"Още преди 8 години сезирахме прокуратурата и заведохме дела срещу много от директорите на бившите комунистически затвори. Но правосъдието отхвърли жалбите ни. Казваха, че тези престъпления са с изтекла давност. Сега това се промени. Без поправките в НПК нямаше да можем да предприемем тези важни стъпки", казва той.

Живи или мъртви

Съвсем наскоро един директор на затвор беше осъден на първа инстанция на 20 години затвор. Вероятно съдът ще произнесе подобна присъда и срещу Йон Фичор. Сътрудниците на Института за проучване на престъпленията на комунизма се надяват, че двата процеса няма да бъдат и последните. Повдигането на обвинение обаче е трудоемка дейност, която изисква време. Само неколцина историци събират доказателствен материал из цялата страна. А сдруженията на жертвите на комунизма се оплакват, че всичко става много бавно. Те се опасяват, че престъпниците могат да починат и да останат ненаказани.

Историкът Козмин Будянка се брани срещу критиките: "Ние смятаме, че никога не е късно за преосмисляне на миналото. Затова ще изправяме виновниците пред съда. Ако междувременно са починали, ние пак ще ги назовем. Това ще бъде вид символична справедливост, ако обществеността узнае за техните престъпления и след смъртта им", заклюючава той.

Редакцията препоръчва