″Спорът не е между България и Северна Македония, а между Северна Македония и ЕС″ | Новини и анализи от България | DW | 14.12.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

"Спорът не е между България и Северна Македония, а между Северна Македония и ЕС"

"Това бяха много драматични моменти": бившата външна министърка Надежда Нейнски си спомня за усилията си за уреждането на спора между София и Скопие. Пред ДВ тя говори и за очакванията към новата власт в България.

Надежда Нейнски

Надежда Нейнски

ДВ: Г-жо Нейнски, ще Ви върна към февруари 1999 година, когато премиерите на Република България и Република Македония Иван Костов и Любчо Георгиевски подписват Декларация за добросъседство. Вие тогава бяхте външен министър на България. Как се стигна до тази декларация и какви трудности трябваше да преодолеете, преди тя да бъде подписана?

Надежда Нейнски: Нашето правителство и хората, които тогава взимахме решения, сме следвали геополитическия интерес на Европейския съюз и НАТО. Ние бяхме изключително прецизни, но и решени да развием перспективата на Балканите по отношение на двете организации. Политиката ни към нашите съседи, включително към тогава Република Македония, включваше сериозна помощ по време на войните в бивша Югославия.  

Кризата в Косово рискуваше да дестабилизира Балканите. България тогава защитаваше тезата, че не може да приеме бежанци. Целта на Милошевич беше изнасянето на конфликта от територията на бивша Югославия и дестабилизирането на целите Балкани. Същевременно за нас беше изключително важно да запазим стабилността в региона и конкретно в Македония. Ние подпомагахме създаването на бежански лагери, които да приютят бягащите от конфликтите, но и да ги задържат близо до родните им места, за да могат да се завърнат, след като конфликтът премине, което се и случи.

Помощта ни за правителството на Любчо Георгиевски беше оценена. Ние защитихме нашия национален интерес по начин, по който бе защитен и интересът на Република Македония. Още тогава заявихме, че кризата в Македония е опасност за европейската сигурност. Имах много срещи със Сърджан Керим, с Папандреу, с различните държави в Европейския съюз и призовавах за по-сериозни усилия от страна на международната общност. България беше готова за техническо съдействие и беше в контакт с европейските колеги в търсенето на решение.

Надежда Нейнски

Надежда Нейнски е външна министърка от 1997 до 2001 година

Това бяха много драматични моменти, които създадоха атмосфера на доверие и разбирателство помежду ни. В резултат стана възможна и декларацията, която бе подписана през 1999 година. В нея най-големият пробив бе съгласието за езика. В тази декларация за първи път се говори за "македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония".

Редакцията препоръчва

ДВ: 23 години по-късно положението е по-различно. Споменахте няколко пъти координацията с европейските партньори тогава. Защо сега европейските партньори до голяма степен не разбират българската позиция - защото не е достатъчно кохерентна или не е ясно формулирана?  

Надежда Нейнски: Убедена съм, че Балканите са част от геополитическия интерес на Европейския съюз и НАТО. Европейският съюз трябва да привиди своя интерес в успешното прилагане на двустранния договор между България и Северна Македония и да стане гарант за неговото изпълнение, вместо всяка една от двете държави да се опитва да привлича на своя страна други държави, журналисти и т.н. Затова направих паралел с онова време.

България трябва да има активна външна политика, която да поставя в центъра необходимостта от прилагането на двустранния договор. Това е договор между държава, която е член на ЕС, и държава, която е кандидат-член на ЕС. Спорът не е между България и Северна Македония, а между Северна Македония и Европейския съюз. Това, което се очаква и от двете страни - и от Северна Македония, и от България, е този договор да се прилага. При положение, че двете страни са поставили подписите си под този договор, това означава, че те са постигнали някакво споразумение по спорните въпроси. Този спор е уреден в договора. България в момента казва, че Северна Македония не го изпълнява, Северна Македония - че ние не го изпълняваме. ЕС, който би трябвало да е най-заинтересован от добросъседските отношения, които са залог за спокойствие и мир на Балканите, трябва да е гарант за изпълнението му.

ДВ: България първа призна Република Македония преди 30 години. Но въпреки това и до днес напрежението между политици, дипломати и учени от двете страни е все така осезаемо. Какво не направи България и какво не направи Северна Македония, за да се преодолеят тези търкания?

Надежда Нейнски: На Балканите има много история, в останалата част от Европа - също. Но причината, поради която балканските държави се стремят към Европейския съюз, не би трябвало да са само фондовете и парите, а моделът на политически, обществени и социално-икономически отношения. Европейският модел се е доказал с времето и е дал възможност държави, които са водили кръвопролитни войни в миналото, да постигнат онова съгласие и доверие, което да им даде възможност да развиват общи програми за благото и благосъстоянието на своите народи. Смятам, че всички балкански държави, съзнателно или не, се стремят именно към този модел. И това трябва да бъде водещото.

Този модел означава развиване на умението да се решават споровете чрез изслушване на аргументите и на двете страни. Трябва да стъпим на това, което сме постигнали - договорът, който беше подписан и 90 процента от който са стъпили на Декларацията за добросъседство от 1999 година, е постижение за двата народа и двете държави.

ДВ: България има ново правителство. Може ли с този нов кабинет да се стигне до решение? Какви външнополитически сигнали дават Кирил Петков и Асен Василев?

Надежда Нейнски: Това правителство трябва да води активна политика сред своите европейски партньори и тук на Балканите. Добре аргументираната позиция ще им даде възможност да развият отношенията както с Република Северна Македония, така и с останалите страни на Балканите.

ДВ: България гласува три пъти на парламентарни избори тази година. Оптимистично настроена ли сте, че новото правителство и разнородната коалиция, която го съставя, ще изведат страната от политическата криза?

Надежда Нейнски: Изпитанията пред новите управляващи ще бъдат много големи и заради сложния дневен ред, който им предстои, и заради сложния и новаторски начин, по който беше изградена тази коалиция. Тя е натоварена с много големи очаквания. В този смисъл за всички нас е важно те да успеят в тази амбициозна програма.

Първите 100 дни ще ни дадат представа за това дали сработва тази коалиция, която е нов тип за България. Дали различните интереси и предистория на взаимоотношенията ще се подчинят на новия дневен ред и амбицията за промяна. Обещанията са наистина много, но политиците неведнъж са се препъвали в това да превърнат обещанията в действия. Пожелавам успех!

ДВ: Изпращаме една сложна година. Какво научихме през 2021 като общество?

Надежда Нейнски: През тази година имаше много морални катарзиси. Много проверки на това дали думите се превръщат в дела. 2021 нажежи обществените очаквания до червено. Обществото оттук нататък ще бъде изключително взискателно към всеки, който има претенцията да управлява.

Това е добре, защото винаги съм смятала, че една от основните причини за недостатъчно ефективното и бързо развитие на демокрацията в България е, че обществото не е достатъчно взискателно. Сега обществото показва желание да настъпи дори радикална промяна. Дали революция или радикална промяна е възможна в съвременните условия - предстои да видим. Революцията носи и надежда, и огромен риск. 2021 е годината на очакванията, 2022 трябва да е годината на сбъдванията.

Надежда Нейнски е бивша външна министърка (1997-2001), председателка на СДС (2002-2005), евродепутатка (2009-2014) и посланичка на България в Турция (2015-2020).

Подобно съдържание