Спорът за урана на Иран | Новини и анализи по международни теми | DW | 11.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Спорът за урана на Иран

Преговорите бяха отложени, проблемът остава: Западът иска да предотврати възможността Иран да се сдобие с атомна бомба, а Техеран не иска да спре атомната си програма за граждански цели. За какво точно става въпрос?

Дали Иран използва своята атомна програма за граждански цели, за да строи атомно оръжие? Страната от години насам отрича наличието на подобно намерение, но петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, а и Германия са на друго мнение. Какви са фактите?

Още през 1968 година иранското правителство подписа Договора за неразпространение на атомното оръжие, с което пое задължението да не поддържа военна атомна програма. Разрешено обаче остава използването на атома в енергетиката или пък за научно-изследователски цели.

Международната Агенция за атомна енерегия (МААЕ) е натоварена да контролира дали една атомна програма дeйствително се ползва само за мирни цели. Това става по силата на т. нар. споразумение "Safeguards" - към което, Иран се присъедини през 1974. Докъде обаче се простират правомощията на МААЕ - това все още си остава спорно.

Оспорвано обогатяване на уран

Засега в Иран работи само една атомна централа, която има руски реактор. Тя се намира в Бушехр край Персийския залив. Освен това обаче в страната има редица други атомни съоръжения, някои от които не бяха веднага публично оповестени от Иран, което породи допълнителни подозрения в западния свят и в крайна сметка доведе до наказателни санкции.

Иран твърди, че ползва тези съоръжения, за да обогатява уран. Чрез тази процедура, която се извършва в специални центрофуги, урановата руда, добивана в природата, повишава своята ефективност. Това позволява например обогатеният уран да се използва за производството на електроенергия - това става възможно, когато уранът бъде обогатен до 5%. Тъкмо с този процес обаче са свързани и проблемите.

За да се произведе атомна бомба е необходимо уранът да бъде обогатен до 90%. Според наличните засега сведения, Иран не разполага с подобен високообогатен материал. Знае се, че в обекта Фордо обаче, южно от Техеран, уранът се обогатява до 20%, след което се използва за нуждите на малък изследователски реактор в Техеран. Правителството твърди, че с него се правят медицински изследвания. Международната общност обаче се опасява, че не е далеч денят, в който Иран би могъл да постигне и още по-високо обогатяване на урана.

5+1 Gespräche Atomprogram Iran Atomanlage Buschehr

Иранската атомна централа в Бушехр

Експертите смятат, че страната разполага с технически възможности в това отношение. "Съоръженията са подходящи и за производството на високообогатен уран за оръжейни цели", казва Волфганг Либерт, физик от Виенския институт за изследвания на сигурността и риска.

Освен чрез обогатяването на уран обаче, атомна бомба може да бъде произведена и по друг начин - с помощта на плутоний. Този елемент се произвежда в т.нар. реактори за тежка вода. Реактор от този сорт се строи в иранския град Арак, на около 200 км югозападно от Техеран. На преговорите, водени през последните дни в Женева и завършили без резултат, се обсъждаше и искането на международната общност - и най-вече на Франция - за прекратяване на този строеж. Според наблюдатели, това би могло да се окаже ключов момент за постигането на евентуално бъдещо споразумение.

Редица кръгове биха попречили на евентуално споразумение с Иран

Отфрид Насауер, ръководител на берлинския Информационен център за трансатлантическа сигурност, не вярва обаче, че може да се стигне до бързо споразумение. Защото освен обичайните трудности, свързани с поведението на Иран, има и други сили - като например Израел, които задкулисно ще положат всички усилия, за да предотвратят евентуално споразумение: "Ако я няма иранската атомна програма, израелците ще се окажат под засилен натиск да разясняват пред света собствената си атомна програма", казва Насауер. Израелският министър на икономиката Нафтали Бенет вече оповести, че започва кампания сред американските конгресмени, насочена срещу евентуално споразумение с Иран.

Съпротива срещу бързото решаване на иранския атомен конфликт е възможна обаче и от страна на други държави, ангажирани в международните преговори: "Не само в Иран има влиятелни кръгове, които са много критично или дори отрицателно настроени към евентуален курс на разбирателство. Същото се отнася и до САЩ, а отчасти и до Франция", казва Оливер Майер от берлинската Фондация "Наука и политика".

За да се подсилят позициите на умерения ирански президент Рохани, Западът би трябвало да смекчи някои от действащите в момента икономически санкции срещу Иран. Освен това би могло да се помисли за деблокирането на пари от чуждестранните банкови сметки на страната. Следващият кръг от преговорите по иранската атомна програма са насрочени за 20 ноември.

Редакцията препоръчва