Спорът за забулените учителки | Новини и анализи от Европа | DW | 26.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Спорът за забулените учителки

Учениците не се страхуват от забрадката ми - от нея се боят предимно родителите, разказва една германска учителка, която изповядва исляма, но е записала децата си в католическо училище - за да ги научи на многообразие.

Тази седмица се навършват 10 години от личния триумф на германската учителка Фереща Лудинс. На 24 септември 2003 година Конституционният съд в Карлсруе постанови, че мюсюлманката има право да преподава в училище със забрадка и така отмени наложената ѝ преди това забрана. „Тогава бях истински щастлива”, спомня си 41-годишната Лудинс. „Малко по-късно обаче се оказа, че последиците от това решение са по-скоро вредни”, добавя тя.

Навремето съдиите от Карлсруе формулират в решението си едно важно изключение. То гласи: властите нямат право да забраняват преподаването със забрадка, но при наличието на съответен закон тази забрана би била легитимна. И тъй като въпросите на образованието са в правомощията на отделните германски провинции, осем от шестнайсетте провинции светкавично въведоха т.нар. „закон срещу забрадката”, който гласи, че в училище е забранено да се излагат на показ религиозни символи. В същото време обаче този закон съдържа някои изключения, свързани с християнските символи. Така победата на Фереща Лудинс се превръща изведнъж в поражение.

Streit um Kopftuchverbot

Фереща Лудинс

"Това е дискриминация!"

Поддръжниците на забраната са убедени, че мюсюлманската забрадка символизира безправието на жените в исляма. Според Фереща Лудинс обаче именно това съдебно решение потиска мюсюлманските жени. „То ни отнема възможността да работим и да правим кариера”, казва тя.

Серифе Ай споделя нейното мнение. Мюсюлманката е учителка по немски език и непосредствено след дипломирането си получава предложение за работа в град Дуисбург. Училището обаче ѝ поставя следното условие: да се откаже от забрадката по време на час. „Тогава трябваше да реша дали да следвам вярата си и да бъда автентична - или да правя кариера, но без забрадка. В крайна сметка избрах първото”, разказва Серифе.

Останали ѝ следните възможности: да се премести в провинция, където няма подобна забрана; да потърси частно училище, което позволява носенето на забрадка; или пък да започне работа като учителка по религия. В часовете по религия носенето на забрадка все още е позволено навсякъде.

Lehrerin mit Kopftuch

Серифе Ай

През 2009 година организацията "Хюмън Райтс Уотч" публикува изследване, озаглавено „Дискриминация в името на неутралността”. В него се казва следното: „Федералните провинции, които забраняват религиозното облекло, но пък позволяват християнските символи, упражняват дискриминация на религиозна основа”. Германската забрана за носене на забрадка в училище е дискриминационна и поради това, че "погребва правото на жените да се самоопределят. Това също е един вид потисничество, което по нищо не се различава от онова потисничество, на което са изложени жените, които биват насилвани да носят забрадка", пише още „Хюмън Райтс Уотч”.

Фереща Лудинс е родена в Афганистан. След като в края на 1970-те съветските войски нахлуват в страната, семейството ѝ бяга първо в Саудитска Арабия, а след това пристига в Германия, където подава молба за убежище. Именно в Германия тя научава какво означава демокрация и свобода на мненията. „Точно тези принципи би трябвало да бъдат възприети от обществото и по отношение на религиозното облекло в училище. Не бива жените със забрадки да бъдат изключвани от учителската професия”, казва тя.

Да искаш да опознаеш чуждото

Савзан Чебли от берлинския Сенат по междукултурните въпроси е убедена, че в Германия трябва да има повече забулени жени на обществени позиции. Защото само така обществото ще се научи да ги приема.

Kopftuchverbot Sawsan Chebli

Савзан Чебли

„В Германия има много млади жени, които се забулват - и то без да бъдат задължавани от родителите си. Те го правят по собствено убеждение”, казва Чебли. И добавя, че съвсем скоро Германия вече няма да може да си позволи да не назначава учителки със забрадки - поради простата причина, че проблемът с недостига на квалифицирани кадри се изостря все повече.

Фереща Лудинс искрено се надява, че обществените нагласи ще претърпят известна промяна. Тя разказва, че нито един от учениците ѝ не се е страхувал от забрадката ѝ. Тя е била проблем по-скоро за родителите. Лудинс подчертава, че важна за нея е не толкова забрадката, колкото правото ѝ на самоопределение. Впрочем, Фереща Лудинс е записала двете си деца в католическо училище. „Човек никога не бива да пречи на децата да опознават нови хоризонти. Колкото повече многообразие, толкова по-добре”, казва Лудинс.

Автор: Л. Хербер, М. Кох, М. Илчева; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама