Според една анкета мнозинството сред европейците не възприема положително мюсюлманите

”Как оценявате сегашното отхвърляне на мюсюлманите, живеещи в европейското общество?” – този въпрос зададоха сътрудниците на агенция Джи еф Кей Къстъм Рисърч Уърлдуайд на 21 102-ма души по поръчение на американския всекидневник ”Уолстрийт Джърнал” през септември и октомври т.г. Най-недвусмисленият междинен резултат от анкетата е, че около две трети сред западноевропейското население са на мнение, че хората са много негативно настроени срещу живеещите в Европа мюсюлмани.

Макар и участниците в представителната анкета да не са питани пряко за личното им отношение, Марк Хофманс, белгийският координатор и главен анализатор на проучването, смята, че този резултат допуска пряк извод за личните предразсъдъци на анкетираните. Избраният от агенцията метод бил ”най-добрият възможен компромис” и при всички случаи осигурявал по-добри резултати в сравнение с прекия въпрос от типа на ”Отхвърляте ли мюсюлманите?”, заяви Хофманс пред Шпигел-онлайн. Защото при прякото задаване на подобни ”щекотливи” въпроси, мнозина се въздържали да казват истината; анкетираните предпочитали да оповестяват личното си мнение опосредствено, сочел опитът. Наистина според Хофманс резултатите от анкетата не бивало да се оценяват просто като мерило за ислямофобията в Европа, но във всеки случай позволявали известни изводи по въпроса.

Според това тълкуване мюсюлманите в Западна Европа срещат средно /52 %/ значително по-отрицателно отношение в сравнение с Централна и Източна Европа /30 %/, където има значително по-малко мюсюлмани. В някои страни като напр. в Белгия, Австрия, Дания и Швейцария установената цифра е била чувствително над 60 %. Начело се нарежда Швеция със 75 %, където почти не живеят мюсюлмани, следвана от Холандия, където има голямо мюсюлманско малцинство. Убийството на холандския кинематографист Тео ван Гог от ислямист не е оказало влияние върху анкетата, проведена преди извършването на деянието.

В Германия, където живеят около 3 милиона мюсюлмани, стойността е около 61 %. Само за сравнение: резултатът в САЩ е 49 %. Особено ниски са процентите във Великобритания – 39 на сто и в България – само 12 %. Всеки четвърти анкетиран британец обаче е отказал да отговаря, значително повече отколкото в която и да било друга страна. Франция отсъства от анкетата, защото там анкети, имащи за предмет религиозни въпроси, трябва да бъдат разрешени от държавата.

Според анализатора Хофманс изводът му за взаимовръзката между вярата в антиислямистки климат и собствените критични към исляма предразсъдъци се потвърждавал от обстоятелството, че в страните с висока степен на отхвърляне, успоредно формулираният въпрос за евентуално нарастване на антисемитизма също е срещал предимно утвърдителни отговори. Почти всеки трети западноевропеец е заявявал, че омразата към евреите през последните 5 години се е усилила. 39 % са изразили това мнение в Германия, а в Централна и Източна Европа - само 17 % от анкетираните.

В страните със силни десни движения, съответните стойности са по-високи”, обяснява Хофманс. Така напр. в Белгия съществува десният ”Фламандски блок”, в Дания е налице управляваща партия от десницата, в Австрия са членовете на партията на свободата на Йорг Хайдер, а в Холандия и Швейцария има силни дясно-популистки движения. Според Хофманс анкетата видимо отразява влиянието на тези движения.

Извън това очевидно роля играят също така исторически и национално-специфични причини. В Гърция например, където отхвърлянето на мюсюлманите от страна на анкетираните достига 35 %, често зле третирани са албанските имигранти с мюсюлманска вяра. Този конфликт обаче в Гърция, поддържаща традиционно добри връзки с арабския свят, общо взето не се възприема като конфликт на религиозна основа. Броят на живеещите в дадена страна мюсюлмани също така не се определя като индикатор за отхвърлянето им: в България, където от столетия живеят около един милион мюсюлмани от турски произход и в Чехия, където живеят не повече от 20 хиляди мюсюлмани, измерената стойност на отрицателно настроените е равна: по 12 %.

На анкетираните е задаван и въпроса за собствената им верска принадлежност. Най-интеренсият резултат е, че 70 % от западно-европейците заявяват, че вярват ”в Бога или в друг някой извънземен създател”. Особена религиозност демонстрират румънците /97 %/, Турците /95 %/ и гърците /89 %/. За САЩ съответната стойност е 86 %. Най-малко религиозни сред анкетираните нации се оказват чехите, 63 % от които декларират, че не принадлежат към нито едно вероизповедание и холандците - 53 %. В Германия като невярващи се самоопределят 40 % от анкетираните.