Специално обучени на бруталност | Новини и анализи от Европа | DW | 13.12.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Специално обучени на бруталност

Почти всички държави имат специални части за борба срещу тероризма и организираната престъпност. Украинските командоси от "Беркут" обаче все по-често действат срещу мирни демонстранти и то подчертано брутално.

При сблъсъците между силите за сигурност и демонстрантите в Киев на няколко пъти бяха ранявани противниците на правителството. Най-редовно в тези акции участваха служители на специалните части "Беркут". Украинските опозиционни партии настояват за разпускането на отряда, който е към министерството на вътрешните работи. Витали Кличко от "Украинския демократичен алианс за реформи" /"УДАР"/ е убеден, че тези части са се дискредитирали. Прекомерната употреба на насилие при разпръскването на уличните протести отдавна предизвиква възмущението на украинското общество.

"Беркут", "Алфа", "Омега", "Сокол" и "Титан" - така се наричат специалните части на украинските сили за сигурност и на милицията. Собствени специални части притежават и украинската гранична охрана, митниците и военните. Но в последните години именно командосите от "Беркут" редовно шокираха обществеността с излишна бруталност и агресивност.

Това важи в най-голяма степен за кървавото потушаване на мирните студентски протести от 30 ноември на площад "Майдан" в Киев. Студентите демонстрираха против решението на правителството да замрази подготвеното споразумение за асоцииране с ЕС. Ден по-късно демонстрантите и журналистите отново бяха атакувани от "Беркут" по време на сблъсъците пред президентството.

В сивата зона на закона

Всяка държава притежава специални части от сорта на "Беркут", но техният статут, както и средствата, които имат право да ползват те, трябва да бъдат строго регламентирани, смята Микола Хавронюк от украинския Център за политически и правни реформи. При "Беркут" случаят не е такъв. "Законодателят трябва да дефинира ясно правата и задълженията, и най-вече това, което тези части не бива да правят", казва експертът.

"Беркут" са създадени през 1992 като отряд за бързо реагиране за целите на борбата срещу организираната престъпност. Но и до днес дейността на тези специални части е регулирана само от правилници и регламенти на вътрешното министерство. Това означава, че правомощията да се разпореждат с тези специални части се намират единствено в ръцете на министерството, т.е. на изпълнителната власт, а не в ръцете на парламента.

Ukraine Polizisten des mobilen Einsatzkommando Berkut im Einsatz

Отряд на "Беркут" в акция

Първоначално "Беркут" бяха съставени от бивши членове на частите със специално предназначение към армията, както и от опитни милиционери. И днес изискванията към командосите от "Беркут" /които са около 4 000 на брой/ са свързани най-вече с физическата им подготовка, а кандидати има предостатъчно - по четирима за едно място. Търсени са не само опитни бойци, но и катерачи, гмуркачи и снайперисти. Средната заплата е около 500 евро, което е почти двойно повече от това, което получава обикновеният украински милиционер.

За разлика от милиционерите, служителите на "Беркут" би следвало да са в съсояние да задържат въоръжени престъпници и членове на организирани криминални групировки, както и да освобождават заложници. Мъжете получават за целта специална подготовка, включително и психологическа. Но приоритетите на "Беркут" междувременно са се променили сериозно - борбата с организираната престъпност сега е изтласкана на втори план. По данни на Министерството на вътрешните работи "осигуряването на обществения ред по време на всякакви държавни, обществени, спортни и културни прояви" е основната задача на специалните части.

Задушаване на политически и социални недоволства

По този повод юристът Хавронюк отбелязва, че разпоредбите на вътрешното министерство оставят без отговор редица важни въпроси: "Какво представлява нарушение на обществения ред? Каква е разликата между прекратяване и потушаване на масови безредици? Колко души трябва да са се събрали, за да се говори за масова проява?".

Украинският правозащитник Олег Мартиненко се безпокои от факта, че по време на мирните протестни акции броят на служителите на "Беркут" е едва ли не равен на броя на демонстрантите: "Всъщност държавната власт е тази, която си е присвоила правото да решава коя акция да бъде прекратена", обяснява Мартиненко.

Специалната психологическа подготовка на командосите също оказва своето въздействие по време на акции: бойците са приучени да гледат на демонстрантите като на заплаха, която следва да бъде отстранена с всички възможни средства. Освен това те знаят твърде малко за правата на гражданите и на демонстрантите. Така украинските специални части все повече се превръщат в средство за потискане на политически и социални протести.

Редакцията препоръчва