Снимките, които никога няма да забравим | Новини и анализи по международни теми | DW | 10.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Снимките, които никога няма да забравим

Има снимки, които може би никога няма да забравим. Такава е фотографията, запечатала образа на виетнамското момиченце, обгорено от напалм. Такава е и снимката на тригодишния Айлан, загинал при опита да достигне Европа.

За първи път в своята история тези дни "Билд" - германският вестник с най-голям тираж - излезе без снимки. "Искаме да покажем колко важни са снимките в журналистиката. Светът трябва да види истината, за да се промени", казват от редакцията. Съществувават обаче снимки и снимки. Има фотографии, пред които онемяваме. И такива, които не докосват хората, въпреки че отразяват истински жестокости.

Към коя категория спада снимката на Айлан Кудри - удавилото се в началото на септември в Средиземно море тригодишното дете, чието тяло бе открито на турския бряг край Бодрум? Снимките на момченцето предизвикаха остри реакции и силни емоции в социалните медии. Нещо повече. Те оказаха влияние и върху хода на политическия дебат за европейската миграционна политика.

Снимките са по-силни от телевизията

Изкуствоведът Феликс Хофман изследва от години силата на фотографията. Той е убеден, че има снимки, които могат да окажат влияние върху мислите и действията ни. Десет години след мрачния 11 септември, Хофман проучва апокалиптичните фотоси от атентатите и търси отговор на въпроса защо някои снимки остават завинаги в съзнанието на хората.

"Без снимките много хора не биха могли да проумеят какви са мащабите на войните и катастрофите. Тази с тригодишното детенце е добър пример за силата на фотографията. Те са запечатали един особено тежък момент, в който се намира днес Европа. Въпросът е колко дълго тази снимка може да се задържи в медиите", казва той.

Хофман, който също има деца, е бил "шокиран емоционално" от снимката на удавеното момче. "Именно чрез тази фотография, вълната от бежанци, която виждаме всеки ден в медиите, придоби личен характер. Много хора се идентифицират с нея и си казват, че това е можело да се случи и на тяхното дете", казва изкуствоведът.

Навремето известният френския фотожурналист Анри Картие-Бресон окачестви своята професия като "бизнес с решаващия момент". "Да фотографираш означава да държиш на една линия мислите, чувствата и това, което виждат очите ти", гласи едно изказване на Бресон, който е и съосновател на фотографската агенция "Maгнус". Французинът е автор на редица снимки от кризисни райони, които влязоха в историята.

С навлизането на телевизионните предавания на живо отношението между зрителите и журналистите обаче се промени. В тази връзка Феликс Хофман дава пример с атентатите по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година. "Тогава за първи път в историята зрителите можеха да наблюдават атентат на живо по телевизията. Терорът, така да се каже, влезе направо във всекидневната на хората", казва той. "Въпреки перманентните предавания на живо и социалните медии обаче фотографиите си остават най-мощната медия за запечатване на трагедии. Много зависи, разбира се, от качеството на снимките", подчертава Хофман.

Малко снимки се помнят вечно

Bildergalerie 50. Jahrestag der Ermordung John F. Kennedys

Убийството на Кенеди

Надали някой ще закачи на стената в хола си снимката, запечатала убийството на американския президент Джон Кенеди. Или пък фотографията с виетнамското момиченце, обгорено от напалм. "Тези снимки обаче влязоха в историята. Никой не може да си спомни точно кога и къде ги е видял. Но те са част от колективната ни памет. Поне на Запад", смята Феликс Хофман.

Такава е и снимката на тригодишния Айлан Кудри. От стотиците снимки, които достигат до нас всеки ден, в паметта ни се запечатват най-вече тези, които предизвикат у нас съчувствие. Защото те ни показват какво се случва в действителност в света, в който живеем..

Подобно съдържание