Снимката, пред която онемяваме | Новини и анализи от Европа | DW | 03.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Снимката, пред която онемяваме

На плажа лежи труп на дете, загинало при опита да достигне бреговете на Европа - това е снимка, пред която онемяваме. Редно ли е да я показваме? Да, категоричен е Александър Кудашев, главен редактор на Дойче Веле.

Тази снимка е разтърсваща. Тя онагледява ужаса на обреченото, отчаяно и смъртоносно бягство от една страна, разкъсана от гражданска война. Това е уловен миг от случващото се всеки ден по средиземноморските брегове.

Защо я показваме

Тази снимка е увековечила ужаса на самата гражданска война в Сирия. Тя ни потриса. Кара ни да онемеем от напиращото болезнено съпричастие. Снимка, от която осъзнаваме собствената си безпомощност. Снимка, над която се замисляме. И пред която немеем. Снимка, за която начаса разбираме: това е кадърът на годината, навярно и на десетилетието. Тя онагледява всичко онова, което ни вълнува през тези месеци, затрогва ни, разгневява ни, възмущава ни. Това е снимка, от която ни побиват тръпки на ужас.

Alexander Kudascheff DW Chefredakteur Kommentar Bild

Александър Кудашев

Редно ли е да я публикуваме, трябва ли да я публикуваме, длъжни ли сме да я публикуваме? Има аргументи - смислени и убедителни - да не я поместваме. В тях се говори за уважение, за респект към достойнството на това дете, за почтената сдържаност на медиите в такава ситуация.

Но ние от Дойче Веле решихме да я покажем. Не за да подхранваме жаждата за сензации. Не за да привлечем повече публика за интернет-сайтовете ни и телевизионните ни програми. Показваме я, защото тя ни бърка в сърцето. Показваме я, защото тя се превърна в символ на трагедията на бежанците: едно невинно дете, заради което родителите се отправят на опасно пътешествие с надеждата да му осигурят по-добро, човешко бъдеще, ала накрая всичко завършва със смърт в морето.

Защото съпреживяваме чуждото страдание

Показваме тази снимка, защото ни потресе, защото направо ни лиши от думи на редакционното ни съвещание, накара ни дълбоко да се замислим. И болезнено да съпреживеем страданието и смъртта. Показваме я именно защото съпреживяваме това страдание, което - насред трескавия ни журналистически делник - ни доведе до минута съзерцание. Пред тази снимка.

Редакцията препоръчва

Реклама