Смърт се носи из въздуха | Новини и анализи по международни теми | DW | 20.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Смърт се носи из въздуха

Употребата на бойни отровни вещества е военно престъпление - както днес, така и преди 100 години. През април 1915 германците първи използват отровен газ като оръжие за масово унищожение.

На 22 април 1915 противниците в Първата световна война - Германия и Франция са изправени едни срещу други при Ипер, в северозападна Белгия. Градът отдавна е обект на ожесточени сражения, германски пробив обаче така и не се очертава. В нощта на въпросния 22 април германците решават да вкарат в употреба ново оръжие: отровен газ. Те изпускат във въздуха 180 тона течен хлор. За минути се образува облак с жълтеникав цвят, който носен от вятъра, бавно се придвижва до френските позиции. Когато облакът достига противниците, там започва ужасяваща трагедия. С червени лица, полуослепели и задушени, войниците агонизират. 3000 души се задушават от отровния газ, други 7000 оцеляват с тежки поражения. "От този момент нататък науката изгуби своята невинност", казва историкът Ернст Петер Фишер, и пояснява: "Дотогава целта на науката се е състояла в това да подобрява условията на живот на хората, а сега изведнъж тя започва да създава условия за унищожаването на човешки живот."

Надпреварата започва...

Германският химик Фриц Хабер е откривателят на отровния газ хлор като стратегическо оръжие във войни. Той е смятан за първия учен изобщо, който поставя своите познания изцяло и безрезервно в услуга на армията. След "успеха" в Ипер дори му присъждат звание капитан. Хабер установява, че хлорът е високотоксична отрова, която се концентрира на ниска височина над земната повърхност поради голямата си плътност. На него му е било известно, че хлорът дразни лигавиците, води до задух, кашлица, отделяне на храчки и в крайна сметка до смърт. На всичкото отгоре газът е доста евтин – той е отпаден продукт в химическата индустрия. Мотото на Хабер било "В мирно време – за човечеството, по време на война - за родината!".

Историкът Фишер казва, че по онова време и други държави са се опитвали да открият отровен газ с военно приложение, но това се удало само на германците, които имали по-добре развита химическа индустрия от останалите.

Актът на германците в Ипер е военно престъпление. Още Хагската конвенция от 1907-ма година забранява използването на "отрова или отровни оръжия", макар че по онова време са имали предвид отравянето на вода, почви или изстрелването на отровни стрели. До този момент отровен газ просто не е бил ползван.

Фриц Хабер става пример за подражание, и то не само сред германците. Измежду всички замесени във войната държави започва надпревара за най-добрите научни открития с военно предназначение. А през 1918 Фриц Хабер получава дори Нобеловата награда за химия – но не за откриването на отровното бойно вещество, а за синтезата на амоняк.

Французите и британците също експериментират с различни газове. Стига се до употреба на различни отровни бойни вещества като фосген и горчичен газ, които често се използват в комбинация. Въпреки това газовите атаки не стават решаващи за изхода на войната, включително и поради това, че химическите оръжия можели да се използват само при благоприятни метереологични условия.

Факт е, че по време на Първата световна война се задейства едно страховито развитие, на което Германия става лидер. Германският химически концерн BASF произвежда още по времето на войната отровен газ в огромни количества. През 1925 година пък е създаден концернът IG-Farben, където Фриц Хабер става член на надзорния съвет. Дъщерна фирма на същото това предприятие произвежда по-късно отровния газ Циклон Б, с който националсоциалистите убиват милиони хора в газовите камери на Аушвиц и другите концентрационни лагери.

Трагичната фигура Хабер

Това развитие не е можел да предвиди дори самият Фриц Хабер, който впрочем има еврейски произход. През 1933 Хабер е принуден да избяга в Англия. Той е прогонен от своята родина, в чиято услуга е поставил всичките си познания.

След Първата световна война, Обществото на народите, към което принадлежи и Германия, сключва т.нар. Женевски протокол (1925), с който се задължава в случай на война да не употребява бойни отровни вещества. Но опитите за създаване на химическо оръжие продължават, в повечето случаи прикрити като изследвания по разработката на инсектициди.

Циклон Б e инсектицид, съдържащ циановодородна киселина. Ейджънт Ориндж, който САЩ използват във войната с Виетнам, е химическо средство за обезлистяване. Американците го използват, за да намалят гъстата растителност на страната, с цел да подобрят видимостта за войските си. И до днес земята на Виетнам е заразена от тази отрова. Тя и е причина за редица малформации сред новородените. Както стана известно, през август т.г. в Сирия също бяха употребени химически оръжия, в резултат на което загинаха хиляди.

Автор: С. Юдит Хофман, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва