Смърт за ″Матилда″ или гражданската война в руската култура | Новини и анализи от Европа | DW | 27.02.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Смърт за "Матилда" или гражданската война в руската култура

Скандалът около уж безнравствения филм на режисьора Алексей Учител "Матилда" е показателен за битката, която яростно се разгаря в руската култура, пише в коментара си Виктор Ерофеев.

Deutschland Film Matilda von Alexei Utschitel (Valeriy Sewastjanow)

Кадър от филма "Матилда"

Още малко и филмът (ако някой го заснеме) за това как филмът на режисьора Алексей Учител за любовта на последния руски император и примабалерината Матилда предизвика в Русия скандал, може да се окаже по-забележителен от самия скандал. Скандалът с "Матилда" е само епизод от гражданската война, която отново яростно се разгаря в руската култура. Епизодът е значим, печален и отразява културното невежество на атакуващата страна, както и объркването сред дейците на културата. Последните от време на време тръгват в атака, иронизират, оплакват се на президента, а после всичко потъва в традиционното мракобесие.

Защо младият, все още неженен наследник на руския престол може (или не бива) да се влюби в балерина - това, както по всичко личи, е позволена тема. Та нали всичките Романови са били прелъстители... Да се заснеме филм за тази любов обаче не бива! Защо? Очевидно причината е в представата за обществения морал. Съдейки по всичко, критиците на "Матилда" допускат да се говори за "странични" интимни отношения в тесен кръг, но ги е страх подобни отношения да станат предмет на публично обсъждане, защото тогава би се разкрила тяхната непристойна същност.

Филм за любовния роман на царя

Сексуалната връзка се оказва мощен двигател на социалния дискурс. Ето значи къде е заровено кучето. И започнаха едни приказки за святостта на последния император, за непорочността на руския народ и т.н. Оказва се, че царят, който доведе Русия до революция, устрои безпощадни разстрели през януари 2005, вкара Русия в световна война и се отказа безславно от престола в момент на смъртна военна опасност за страната, има нужда от защита. Има нужда от защитата на тези, които виждат в негово лице един от фундаментите на руското самодържавие и произвол. Царят затова е добър, защото е цар. А това, че той стана мъченик, помогна на неговите защитници да му сложат ореол.

Що се отнася до Матилда - тя е танцувала като богиня и е обичала Николай Втори заради неговото достойнство, включително и заради царския му произход. Отмъщавайки сякаш за поруганата си родина, тщестлавната полякиня увлича престолонаследника във водорътежа на безумна страст. Всъщност за какво друго може да се заснеме филм с Николай Втори като главен герой, освен за Матилда? Тук Николай е поривист, смел и обаятелен до края. Този филм не е унижение за царя, а почти реалистичен разказ за любовния му роман.

Russland Victor Jerofeev (privat)

Виктор Ерофеев

Войнстваща глупост

Гражданската война в руската култура се отличава преди всичко с глупост, глупост, и още веднъж глупост от страна на гонителите. Но тази глупост е войнстваща. Тя е въоръжена с депутатски мандати и близост до управляващата идеология и върховното началство. А приказите за това, кой е дал парите за филма на Алексей Учител - хора от Кремъл или независими спонсори, както пишат московските вестници през последните седмици, - само отвличат вниманието от ужасите на гражданската война в културата. Тази война всъщност никога не е преставала. Още от времето на Александър Радишчев властите бомбардират културата във всичките ѝ проявления - царска, комунистическа или ураджийско-патриотарска. През 1990-те години беше много по-просто, когато те просто забравиха за културата поради множеството други големи проблеми. Но и тогава ни хапеха за нашия постмодернизъм. А с идването на власт на новия президент се започна една... Още през 2002 година, заедно със Сорокин и Пелевин ни обявиха за врагове на руската култура. Хвърляха книгите на Сорокин в киселина пред сградата на Болшой театър. И оттогава насам, няма спиране. Не е нужно да изброявам всичките жертви. 

Позорна екзекуция

В гражданската война, в която едната страна иска да използва изцяло културата за държавни цели, другата страна сега получава двоен удар от следвоенния кулак. Нанасят го Руската Православна Църква и държавата. Църквата го нанася открито, а държавата се прикрива зад различни депутати. Забраняват "Танхойзер", рушат скулптурите на Вадим Сидур, офицери пикаят върху експонатите на фотоизложба...Боевете се водят на много фронтове, включително и  на фронта на Исакиевската катедрала. Понякога държавата отстъпва крачка назад и се оглежда. Дали пък не е прекалила? Да! Прекали! Само че тя прави кратка почивка и отново встъпва в бой. Смърт за "Матилда"! Това е публична и позорна екзекуция.

Филмът "Матилда" навярно ще победи клерикалните истерици, но това ще бъде локална победа. От векове насам руската държава не може да проумее, че ролята на културата е да бъде носител на човешки ценности. Културата не е казарма или шкора на КГБ. Културата е страст. И често е забранена любов към забранените плодове, ако трябва да се върнем към "Матилда".

Редакцията препоръчва

Реклама