Смъртта по българските граници | Новини и анализи от България | DW | 09.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Смъртта по българските граници

България е била любима туристическа цел за много граждани на ГДР. Не само заради природните й красоти, а и заради границите й с Гърция и Турция. Заблудата, че там не е така опасно, праща на смърт хиляди източногерманци.

Твърде малко се знае за източногерманците, загинали по границите на България в опит за бягство на Запад. Германските журналисти Паул Туцек и Дитер Розер започват свое разследване по този въпрос преди около година и половина. Te искали да заснемат телевизионен репортаж за съдбата на бегълците, опитали се да преодолеят българо-гръцката граница. Работата по филма ги среща с бивш граничен служител, който им показал едно злокобно място: дърво, на което под формата на кръст били заковани човешки кости: "Това са останките от граждани на ГДР, които са правили опит да бягат", казал бившият граничар. Бегълците обикновено били застрелвани, а телата им заравяни в гората или просто оставяни за храна на дивите животни. Граничарите заковали човешките кости на едно дърво като символично предупреждение към онези, които все още се опитват да бягат.

Геройство или престъпление?

Не се знае точният брой на източногерманските граждани, опитали се да бягат през българската граница. Според изследване, публикувано от германската фондация "Конрад-Аденауер", между август 1961 и ноември 1989 година е имало между 3 000 и 4 000 опита за бягство. Бегълците най-често са били млади хора на възраст между 20 и 30 години от големите градове като Източен Берлин, Лайпциг и Дрезден. Само около 10% от тях са идвали с подправени паспорти. Най-много опити за бягство е имало по границата с Гърция. Едва 30% са от източногерманците се правили опит да преминават през границата с Турция или с бивша Югославия.

Двамата германски журналисти разговярали с редица бивши служители на гранични войски в България, които без капка покаяние си признавали пред камерата, че са убивали бегълци от ГДР. "В Германия би било немислимо бивши граничари да говорят така открито за извършените от тях деяния", казва Паул Туцек и обяснява този факт така: "В България миналото все още не е осмислено. През 1990 година просто беше теглена черта и оттогава насам не се говори много-много за миналото." По думите на германския журналист много от интервюираните гранични служители и след промените в България са си останали офицери - и то във време, в което България вече е членувала в НАТО и ЕС.

"Тези хора ни обясниха, че преди падането на стената просто са защитавали родината си. За мен обаче тези думи звучаха като оправдание. По онова време да застреляш беглец е било геройство, а граничните служители, които са убивали хора, са били награждавани с ръчен часовник, нов костюм или пет дни отпуск. Научихме обаче, че е имало и случаи, в които някои от граничарите е трябвало да бъдат премествани на друга работа, защото не издържали на психическото натоварване", разказва Паул Туцек.

50 Jahre Bundesrepublik Mauerbau

Бягствата от ГДР започват веднага след издигането на стената през август 1961 година

По онова време за българските гранични войски е имало ясни правила как да се действа в случай, че има нарушител на границата: "По правило винаги е трябвало да се даде предупредителен изстрел преди да се стреля "на месо", но дори и в случаите, когато беглецът е бил застрелван без предупреждение, граничарите не са били подвеждани под отговорност", казва германският журналист.

Подценен риск

Въпреки че първите опити за бягство на граждани от ГДР през България са били правени веднага след издигането на Берлинската стена, източногерманската Държавна сигурност обръща по-сериозно внимание на проблема едва в средата на 60-те години. Бегълците през България в един момент се превръщат в толкова сериозен проблем за ГДР, че страната сключва специален договор за съдействие със София. В него се споменава, че двете страни трябва взаимно да се подкрепят, за да противодействат на вълната от бегълци от ГДР.

"Онези, които не са били разстрелвани направо на граничната бразда, са били арестувани и отвеждани в София, откъдето ги поемал човек на ЩАЗИ. След това бегълците са били осъждани в Източна Германия и изпращани в затвор. В много от случаите впоследствие затворниците са били "откупувани" срещу солидни суми от ФРГ", обяснява Паул Туцек.

Малцина източногерманци са можели да си представят каква опасност ги грози по пътя към бленуваната свобода на
Запад. Мнозина са имали невярната представа, че контролът по границите на България и останалите балкански държави не е толкова строг, колкото другаде. Истината обаче е, че още в началото на 50-те години България изгражда гранични съоръжения, които за времето си са били доста модерни. Освен това навсякъде по границата е имало скрити мини. Разследването на Паул Туцек сочи, че само около 7% от източногерманците са успели да избягат през границата на България. Всички останали са били арестувани или убити на място.

Редакцията препоръчва

Реклама