Случаят Денис Теофиков и медиите

Кадри, показващи смъртта на 21-годишния певец Денис Теофиков, бяха качени на сайтовете на „24 часа”, „Блиц”, „Пик”, редица други медии, както и в социалните мрежи. От СЕМ осъдиха публикуването на клиповете, както и спекулациите. Впоследствие клипът бе изтрит, но далеч не от всички „новинари”. Проверка на DW показа, че видео, показващо безжизненото тяло на Денис, все още може да бъде видяно на страниците на някои „медии” в интернет. Диагнозата е смразяваща, ала очевидна: много журналисти у нас, при това дори такива, които уж не са "жълти", са се превърнали в търговци, безсрамно припечелващи от жестоки лични драми.

Начинът, по който бе експлоатирана трагедията с починалото момче, разбира се, не е новина. Навсякъде по света „лошото” – катастрофата, падението, болестта, смъртта и пр. – възбужда много повече любопитство, отколкото позитивните новини. Психологическият механизъм на злорадството (Schadenfreude) е изследван отдавна от психолозите.

Поруганите журналистически правила

У нас мнозина помнят снимката на убития премиер Андрей Луканов в моргата от „зората на демокрацията”. Днес не е изключение медии да тиражират фотоси от профилите в социалните мрежи на починали хора – явно, за да се подсили ефектът от „материала”. Обект на този морбиден, некрофилски интерес стават както знаменитости, така и обикновени хора, чиято жестока или нелепа кончина се превръща в атракция, в увеселителен парк.

В случая с Денис, на когото специалистите предвиждаха да стане следващата голяма звезда на поп-фолка, материалите в медиите, на които попаднах, бяха придружени от редакторски разяснения като „първи кадри”. Опит да се гарантират и запазят „монополът” върху първоизточника и „търговските права” върху смъртта? „Журналисти” развихриха и спекулации относно причините за трагедията: за депресия ли става дума, самоубийство ли е и пр., като мимоходом бяха погазени елементарните правила на журналистическата етика (да, това понятие все пак съществува). 

Наред със смъртта, отлично се продава и сексът, похотта. Особено когато някой напорист, ала неудобен политик трябва да бъде смазан чрез разкрития за личния му живот или на близките му. В някои случаи причината за поруганите журналистически правила не е печалбарството, а смайващият непрофесионализъм, липсата на човещина и емпатия. Точно това, например, пролича в безтактните въпроси, които репортери, при това от водещи медии, задаваха на близките на загиналите във влаковата катастрофа в с. Хитрино през декември 2016.

Щом повечето медии на драго сърце забравят за образователната си функция или са готови да „изродят” мисията на професията си в името на Златния Телец, нима някой е учуден, че редица новинари даваха и продължават да дават трибуни на "специалисти", които поставят под съмнение сериозността на Ковид кризата и нуждата от ваксинация. С безотговорното си поведение медиите – наред с политиците и някои „учени” – също носят отговорност за счупените зловещи рекорди, за това, че сме на последно място по ваксинация и с най-висока смъртност от Ковид в ЕС. Как да бъдат стимулирани да се ваксинират повече българи, когато от телевизора „авторитетни лица” ги убеждават в противното в най-гледаното време?

След като лъже-професори и лъже-доценти развиват конспиративни или, най-малкото, меко казано ексцентрични теории пред микрофоните на родните „топ журналисти”, защо джипитата, обикновените лекари и медицински сестри тогава да призовават към ваксиниране, а не да обезкуражават и да издават фалшиви сертификати? Вместо да говорят за гражданска отговорност, те следват фалшивите новини на „лидерите” от екрана, забавляват и престъпно успокояват пациентите си с популярни смешки от типа на: „и преди умираха в болниците, но не ставаха звезди”, или „това да си лекар стана голяма далавера – има само една диагноза: Ковид”?

Защо 70% да не вярват в оракули, когато явно самите лекари не са единодушни относно пандемията – точно такова впечатление се създава, когато се усили хилядократно и разпространи гласът на научния маргинал – а на страниците на големи медии дори политическите анализи са поверени на астролози и гадателки?