Случаят „Марков” – тест за реформата в българските тайни служби | Новини и анализи от България | DW | 10.09.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Случаят „Марков” – тест за реформата в българските тайни служби

Очакваното тази седмица закриване на българското разследване на убийството на Георги Марков накара властите в Лондон на няколко пъти да заявят, че те няма да се откажат от случая. Депутатът Джулиън Луис потвърди това.

Британските власти няма да загърбят случая Георги Марков

Британските власти няма да загърбят случая "Георги Марков"

В интервю за Дойче Веле британският депутат Джулиън Луис посочва, че готовността на София да сътрудничи за разкриване на престъплението ще бъде тест за това, дали нещата в България действително са се променили след приемането й в НАТО и Европейския съюз. С Джулиън Луис разговаря нашият кореспондент в Лондон Андрей Владов.

Информация за това, че британската полиция няма намерение да се откаже от случая „Георги Марков”, се появи още през юни. Тогава медиите в Лондон съобщиха, че следователи от Скотланд Ярд са били две седмици в България, за да се запознаят с нови документи и да разпитат свидетели. Засиленият интерес към случая бе обяснен с това, че българската страна се готви да закрие разследването на убийството през септември, когато се навършват

BBC in London, Flagge über dem Hauptgebäude

Георги Марков е бил журналист в българската редакция на БиБиСи

30 години от смъртта на писателя-дисидент

и според закона изтича срока за давност на престъплението.

Георги Марков умира на 11 септември 1978 година в Лондон. Предполага се, че писателят, който тогава работи в българската реакция на Би Би Си, е бил убоден смъртоносно с рицин. Лекарите откриват сачма с отровата в крака на Марков.

Направените миналата седмица разкрития от журналиста Христо Христов предизвикаха нова вълна от публикации в британските медии, припомнящи убийството с „българския чадър”. При проучване на нови документи на комунистическите тайни служби, Христов откри сведения, че българската държавна сигурност и КГБ са обсъждали елиминирането на „враждебни” дисиденти, за какъвто е бил смятан и Георги Марков. Това накара не само Скотланд Ярд, но и британското външно министерство да заявят, че се търси официално потвърждение от София, че сътрудничеството по случая ще продължи и досиетата и архивите ще останат отворени.

Призив към българските власти да не затварят разследването бе отправен и от депутата от опозиционната Консервативна партия Джулиън Луис. През последните години той на няколко пъти повдигна в британския парламент въпроса за това, че

Schild Einfahrt verboten

Въпреки усилията на британските власти, разследването на случая "Марков" буксува

разследването на убийството на Марков е изпаднало в задънена улица

„Въпреки че в момента съм заместник-министър на отбраната в опозиционния кабинет в сянка, лично се интересувам от този случай още от годините на Студената война. Помня, кога стана това убийство. Разочароващо е, че не получаваме пълното съдействие на България, която сега ни е съюзник и член на ЕС”, казва британският депутат.

Но разполага ли Джулиън Луис с доказателства, че българската страна се опитва да пречи на разясняването на случая?

„Също като вас и аз съм чел съобщения за становището, заемано от българските власти. Не мога да кажа колко достоверни са тези съобщения. Но когато чуете твърдения, че високопоставен български представител е заявил, че Марков е умрял главно поради грешка на британски лекари, много е трудно да се повярва, че те се отнасят сериозно към това убийство”, посочва британският парламентарист.

Има ли обаче значение дали българските власти ще затворят случая? В крайна сметка разследването на Скотланд Ярд ще продължи.

„Така е! Но единственият начин, по който можем най-успешно да се доберем до убиеца или убийците, е със сътрудничеството на властите, които държат архивите по този случай. Ако българите прекратят собственото си разследване, въпросът е дали ще предоставят всички материали на Скотланд Ярд, който не е затворил проучването. Или просто ще предадат всички документи на архив, където те могат да се окажат в уязвимо положение и да бъдат унищожени”, опасява се Джулиън Луис.

EU-Erweiterung Symbolbild Bulgarien Eu-Flagge und Bulgarienkarte mit 1 Euro Münze

Отнася ли се България сериозно към отговорностите, свързани с членството й в ЕС и НАТО?

Могат ли британските власти да окажат натиск върху София по случая „Марков”?

„Аз съм политик от опозицията и единствения натиск, който мога да оказвам, е като публично повдигам този въпрос. Да привлека вниманието към очевидния факт, че британски гражданин, какъвто е бил Георги Марков, е бил убит на лондонска улица. Според нашите закони няма значение колко години са изминали от едно убийство - ако успеем да открием извършителя, той трябва да бъде наказан. Сега сме изправени пред положение, в което България е сменила политическата си система и вече е член на НАТО и на ЕС. Единственият въпрос, който трябва да зададем, е колко истинска е реформата в тайните разузнавателни служби на българската държава. Защото ако в тях работят хора, които искат да покажат, че се отнасят отговорно към членството в НАТО и се придържат към принципите на либералната демокрация, те трябва неспирно да работят, за да ни помогнат да открием кой е извършил това ужасно престъпление. Изглежда обаче, че в момента те ако не правят точно обратното, то поне много се доближават до тази позиция”, казва пред Дойче Веле британският депутат Джулиън Луис.

Същите думи, макар и в по-дипломатичен тон, бяха казани и от говорител на британското външно министерство. „30-годишнината от убийството на Марков ни дава възможност да разберем как отношенията между България и Великобритания са се променили за това време”, се изтъква в изявление на Форин офис.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама