Случаят ″Виктория Маринова″: употребата на едно убийство | Новини и анализи от България | DW | 09.10.2018

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Случаят "Виктория Маринова": употребата на едно убийство

Употребата на една смърт е също толкова мерзка, колкото и самото убийство. А премълчаването или измислянето на факти от нечия биография е като повторно убийство, пише Полина Паунова по повод смъртта на Виктория Маринова.

Ужасяващото убийство на 30-годишната журналистка Виктория Маринова потресе цяла България. В няколко града на страната се проведоха масови бдения в памет на водещата от русенската телевизия ТВН. В същото време това зверско престъпление, чийто извършител тепърва ще се разкрива, показа за пореден път колко поляризирано е българското общество. Посочи и още един важен факт: тоталния разпад на всички институции, който компрометира всяка теза в публичното пространство.

Фактите

Тялото на Виктория Маринова е намерено в събота край Дунав. Извършителят все още се издирва, неясни остават и мотивите му. Според експертизата до момента, смъртта е настъпила вследствие от удари по главата и задушаване. По първоначална информация, жертвата е била изнасилена. В неделя, когато информацията, подавана от местната полиция, бе най-обилна, последното не бе категорично потвърдено, но не бе и отхвърлено. Разследващите твърдят, че от местопрестъплението липсват лични вещи - телефон, ключ за кола и др. Тоест, работи се и по версия за кражба. Друга версия, по която също се работи, е убийството да е свързано с журналистическата работа на Маринова. Но според твърденията на полицията, това е по-малко вероятно.

Случаят начаса влезе в световния информационен обмен - през последните два дни почти няма западно издание, което да не споменава Маринова като третия убит в ЕС журналист. Навсякъде я представят като “разследващ журналист”, което обаче не е съвсем вярно.

Какво показва биографията на русенската водеща? На 30 години, с дете на 7. До февруари тази година е била съпруга на Свилен Максимов, който е бизнесмен, собственик на фирма за доставка на интернет и на телевизия "Нетуъркс - България", която е сред големите в региона. Тоест, Максимов притежава медията, в която Маринова е директор. Според информации в различни издания, след развода си двамата остават в добри отношения.

В последното издание на воденото от Маринова предаване "Детектор" е излъчено интервю с журналиста от "Биволъ" Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро, които бяха арестувани от полицията, докато работеха по разследване за източване на евросредства, свързано със строителната компания "Джи Пи Груп".

В предаването Маринова анонсира интервюто, което обаче е взето от неин колега от телевизията. В този смисъл тя е водеща, но не и разследващ журналист. Както и колегата ѝ не е разследващ журналист, а интервюиращ. Преди да поеме предаването “Детектор”, Маринова е била водеща на магазинно лайфстайл предаване в същата медия.

Това, разбира се, не означава, че не е имала качества и смелост или пък че не е била почтена. Означава единствено, че не е разследващ журналист. От друга страна трябва да се подчертае, че Маринова е била в ръководството на една телевизия, която се оказва сред малкото медии, даващи гласност на разработки като тази на "Биволъ". В българската медийна среда това е рядка проява на смелост.

Редакцията препоръчва

Какво се случи после?

Както обикновено се случва в България, шокиращото престъпление за жалост поляризира до крайност две гледни точки. След съобщенията за зверското убийство на Маринова мигновено се появиха две теории. Първата: че журналистката е била убита заради работата си. И втората: че е станала жертва на психично болен от клиниката, намираща се в близост до местопрестъплението.

Смайващото в случая е, че фактите останаха на заден план, а в медии и социални мрежи всевъзможни анализатори, журналисти и лидери на обществено мнение заключиха компетентно какво се случва, без значение в коя посока е мнението им. При това защитниците и на двете позиции прибегнаха до манипулация. Едните категорично изключиха версията, че Маринова е била убита заради журналистическата си работа, като за целта спестиха информацията за последното ѝ предаване. Така моментално се появи теорията, че убийството е дело на “циганин” или бежанец. Другите пък преувеличиха биографията ѝ до краен предел, обявявайки я за разследващ журналист - твърдение, което няма нищо общо с фактологията, с която разполагаме до момента.

Западните медии, които май са доста по-наясно от нас самите каква е степента на медийна свобода в България (а тя е почти нулева), мигновено подеха новината, правейки връзка между казуса “Маринова” и позорното ни 111-то място по свобода на медиите. Българските журналисти пък не успяха спокойно да обяснят на западните си колеги, че само ден след убийството на Маринова е доста рано да се прави връзка между този конкретен случай и инак плачевното състояние на българската медийна среда. Впрочем, тази неспособност също е част от проблема с медийната свобода.

Очевидното и извън България

На този фон в социалните мрежи плъзнаха всевъзможни конспиративни теории, разпространявани от традиционните разбирачи от всичко. Подобни неща се случват навсякъде по света, но България е по-особен случай: тук такива теории заемат централно място в информационния поток, защото няма институция, генерираща достатъчно доверие, която да ги опровергае. Този факт явно е очевиден и извън границите на България, след като Брюксел веднага предложи помощ за провеждане на безпристрастно разследване на убийството в Русе. Очевидно усещането е, че София не може да се справи сама.

Впрочем, именно заради това недоверие се стигна и до мигновеното разпространяване на преувеличената информация, че Виктория Маринова е разследващ журналист. Извън пределите на България изглежда “нормално” в страната ни да има посегателства срещу хора, дръзнали да не бъдат с властта.

В обобщение: случаят с русенската журналистка разкри за пореден път няколко факта. Основният сред тях е, че обществото не вярва на институциите си, а това на практика означава разпад на цялата държава. Друг не по-малко значим факт е, че самите журналисти са склонни да преувеличават или премълчват информация, което е равносилно на заблуда. А всяка заблуда си има цел. И не на последно място: тези два компонента предпоставят мнението за страната ни в чужбина - България изглежда като територия, в която е „нормално" журналист да бъде убит заради работата си. И като страна, която няма капацитет сама да се справи с проблемите си.

Накрая да кажем и това: употребата на една смърт е също толкова мерзка, колкото и самото убийство. А премълчването или измислянето на факти от нечия биография е като повторно убийство.