След края на Договора за ракетите: трябва ли да се страхуваме? | Новини и анализи по международни теми | DW | 03.08.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

След края на Договора за ракетите: трябва ли да се страхуваме?

Денонсирането на Договора за ракетите със среден обсег на действие говори за завръщането сред нас на недоверието, геополитическата агресия и стратегическото ядрено съперничество. Коментар на Бертолт Колер от ФАЦ.

В деня, в който осъмнахме без Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег (INF), не избухна ядрена война - за разлика от холивудския филм “На другия ден” от 1983 година. Но не можем да твърдим и че Европа и Германия могат да се чувстват по-сигурни от това, че Вашингтон и Москва вече не се чувстват обвързани със споразумението от 1987 г. за ликвидиране на ядрените ракети със среден обсег на действие. Разрушаването на това ключово постижение от процеса за контрол над въоръжаването от втората половина на 20-и век поставя нова неизвестна величина в и без това сложните уравнения в политиката за сигурност. Дългогодишните нарушения на споразумението от страна на Москва, както и последвалото оттегляне на Вашингтон сигнализират завръщане на недоверието, геополитическата агресия и стратегическото ядрено съперничество.

Съразмерен, отбранителен отговор

Редакцията препоръчва

В Германия, която през осемдесетте години се страхуваше повече от ядрена смърт, отколкото от унищожаването на горите, реакцията от разпадането на споразумението е изумително спокойна. Хората се занимават с друга, по-голяма заплаха - климатичната криза. Германската социалдемократическа партия, която тогава се разкъсваше от спорове около двойното решение на НАТО от 12 декември 1979 г., без което договорът за разоръжаване не би съществувал, показва познат рефлекс: само не и повторно въоръжаване на Запада! Но никой не иска това, дори и Тръмп. НАТО не възнамерява да противодейства на промяната в баланса на силите както преди - чрез разполагането в Европа на свои ракетни системи със среден обсег в Европа, а по-скоро със "съразмерен" и "отбранителен" пакет от мерки. Но, както и преди, това също ще бъде придружено от усилия за постигането на нови споразумения за разоръжаване.

За да можем да реагираме "съразмерно" на новата заплаха от руски крилати ракети, вкл. на новите супермодерни свръхзвукови оръжия на Путин, трябва да се запитаме за мотивите на това въоръжаване, което има не само външнополитическа цена. Русия би могла да използва тези средства по-добре в много други области. Но показването (или просто симулирането) на старомодна военна сила е част от задължителното обещание на Путин да направи Русия отново велика. Защото през дългия мандат на Путин дотук новото величие на Русия все още не се забелязва. Точно затова сега той целенасочено се стреми да го демонстрира пред очите на народа.

Ще дръзне ли Кремъл? 

Окупацията на Крим, с която Москва напълно изненада НАТО, също служи на тази цел. Макар първоначално да отричаше това, сега Путин по всяко време може да изпрати своите “зелени човечета” в балтийските държави или в други страни от някогашните орбити на Москва - с аргумента, че защитава тамошното руско малцинство. За да окупира Талин и Рига за по-малко от три дни, на Путин не му трябват ядрени крилати ракети, които могат да достигнат до Берлин, Париж, Лондон и Рим. Достатъчно е да ги разположи, за да запази така наречената "ескалация с цел доминиране", т.е. способността да се определя по-нататъшния ход на конфликта. С оръжията със среден обсег, с които Путин се сдоби в нарушение на Договора за ядрено разоръжаване, той би могъл да възпре НАТО от предприемането на ответен удар и по този начин да разбие на пух и прах всички уверения за подкрепа. Наистина ли Кремъл никога не би заплашил с ограничен ядрен удар (в Европа)? Още по време на кризата в Крим Путин беше готов да прибегне и до "най-лошия вариант“.

Карикатура на Сергей Елкин

Карикатура на Сергей Елкин

За да осуети намеренията му, НАТО трябва да се погрижи за това да нямат успех такива неочаквани операции, като тези в Черно море. И други страни-членки на НАТО изпратиха свои войници на изток към Балтика, за да увеличат отбранителните способности на балтийските републики и на Полша, както и в потвърждение на това, че всяко нападение срещу тях ще бъде разглеждано като атака срещу Алианса. Тези военни части, които сега имат по-скоро символичен характер, в случай на сериозна опасност трябва много бързо да бъдат увеличени. 

Европа трябва да реагира 

Тъй като Тръмп изразява съмнения относно американския ангажимент и нарасналата заплаха, европейските партньори в НАТО трябва да намерят начини и средства да противодействат и сами на евентуална ядрена заплаха от страна на Русия

НАТО възнамерява да реагира на нарасналата заплаха, произтичаща от руските крилати ракети, с подобряване на отбранителните си системи - за да гарантира, че ракетите няма да достигнат целите си. Ако обаче Путин продължи да се придържа към агресивната си външна политика и политика на въоръжаване, а Тръмп си остане Тръмп, европейците ще трябва да се замислят по-сериозно (отколкото до този 2 август 2019 г.) за собствените си възможности за предприемане на ответен удар - и без американците. Времето за това настъпи.

Реклама