След което купонът свърши... | Новини и анализи от Европа | DW | 28.02.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

След което купонът свърши...

Защо Европа се разболя тъй страшно? Защото се изтощи, докато спасяваше закъсалите? Защото отделните държави са безотговорни? Или защото въведе еврото и така съживи недостатъците, довели до Голямата депресия през 30-те?

Общо взето всички анализи за Европа могат да се сведат до две основни версии - републиканската и германската, пише наблюдателят на "Ню Йорк таймс" Пол Кругман и продължава така: Според републиканската версия - която е основен елемент в кампанията на Мит Ромни - Европа е закъсала, защото се е пресилила, помагайки на бедните и злощастните, така че сега сме свидетели на предсмъртните гърчове на държавата на благосъстоянието. Това впрочем е старият, добре познат рефрен на дясното крило. Но ако разгледаме Швеция, да речем, ще установим, че тя все още има една невероятно щедра социална държава и може да се похвали със стопански растеж, който е по-висок от растежа на всяка друга богата страна.

Но нека подходим систематично към темата. Да вземем 15 страни с евро (изключвайки Малта и Кипър) и да ги класираме според процента от брутния обществен продукт, който заделят за социални програми. Може ли да се каже, че закъсалите страни (Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, Италия) се открояват с необичайно големи програми за благосъстояние? Не; само Италия беше сред първата петорка, но дори и така нейната социална държава е по-малка от германската. Така че голямата държава на благосъстоянието не е причина за сегашното заболяване.

Нека не "елинизираме"!

DAX Frankfurter Börse Euromünze Griechenland

От какво точно боледува Европа?

Втората основна версия, германската, иска да ни убеди, че причината е във финансовата безотговорност. Това обяснение пасва в случая с Гърция - но само там и никъде другаде. Италия отдавна има голям държавен дефицит - наследство от безотговорна политика преди много години, - който впрочем е много малко по-голям от германския. Португалският дефицит беше значително по-малък, докато Испания и Ирландия бяха всъщност на плюс.

Европейските страни извън еврозоната също могат да имат големи дефицити и дългове, без да изпадат в криза. Англия и САЩ взимат дългосрочни заеми с лихва от 2 процента; Япония, която е затънала в дългова яма, много по-дълбока от онази в Европа, включително и в Гърция, плаща само 1 процент. С други думи, "елинизирането" на икономическия дискурс е абсолютно безпочвено.

От какво тогава боледува Европа? Причината е изключително монетарна. Като въведе единна валута, без институциите, необходими за функционирането на тази валута, Европа фактически съживи недостатъците на златния стандарт - недостатъци, които играха основна роля за кризата през 30-те години, известна като Голямата депресия.

Въвеждането на еврото предизвика чувство на фалшива сигурност сред частните инвеститори, отприщвайки потоци от капитали към страните в периферията на Европа. В резултат от този прилив разходите и цените се повишиха, производителността стана неконкурентоспособна, държави с приблизително балансирана търговия започнаха да трупат дефицити. След което купонът свърши, пише Кругман.

Ако все още имаха своята национална валута, периферните държави можеха да я девалвират и така бързо да възстановят конкурентоспособността си. Но те нямат такава, което означава, че ги очаква дълъг период на масова безработица и бавна, смазваща дефлация. Тяхната дългова криза е страничен продукт на тази безрадостна перспектива, тъй като депресираната икономика води до бюджетен дефицит, а дефлацията увеличава още повече бремето на дълговете.

Вникването в естеството на заболяването на Европа е от ограничена полза за самите европейци. Засегнатите страни са изправени пред две възможности, но и двете не са особено приятни: или да страдат от болките на дефлацията, или да предприемат драстичната стъпка и да се откажат от еврото - което не би било политически разумно, освен като най-крайно средство, пише Пол Кругман.

Бомба със закъснител

Symbolbild Finanzkrise

Черни облаци над европейския финансов свят

Същата теза застъпва и известният американски икономист Мартин Фелдстийн. Според него еврото застрашава единството на Европа. Без евро нямаше да има днешните конфликти в ЕС, предизвикани от кризата. Защото нямаше да я има самата криза, твърди Фелдстийн. Той смята, че въвеждането на еврото е било грешка, но връщане назад няма, тъй като отказът от него щял да струва прекалено скъпо.

Европа си остава бомба със закъснител и ако тя избухне, сме застрашени от глобална депресия. За това предупреждава един друг водещ американски икономист - Нуриел Рубини, човекът, предсказал навремето срива на американския пазар за недвижими имоти. Тази негова прогноза, направена преди близо четири месеца, засега не се е сбъднала, но това не означава, че тя е нереалистична. Неотдавна вестник "Ню Йорк таймс" написа, че богатите западни държави вървели към "day of reckoning" - деня на разплатата. На Европа и Америка им предстояли тежки времена.

Пол Кругман предупреждава на свой ред, че американците трябва да си извлекат поука от европейските неразбории. И препоръчва следното: "Следващия път, когато чуете да разправят, че Америка трябва да унищожи социалната си мрежа или да ореже разходите, имайки предвид какви неща стават в Европа, ето какво трябва да знаете: тези хора си нямат представа за какво говорят."

АГ, НЙТ, ДПА, ДЦ, ЮК, ПК, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание