След вчерашния атентат срещу президента на Афганистан | Новини и анализи по международни теми | DW | 28.04.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

След вчерашния атентат срещу президента на Афганистан

Атентатът срещу президента на Афганистан Хамид Карзай по време на военния парад в Кабул вчера, демонстрира окаяното състояние на силите за сигурност и безсилието на централното правителство. Коментар от Петер Филип.

default

Малко след атентата

Ако в Афганистан имаше нещо предвидимо, то това беше атентатът срещу президента Хамид Карзай. За всички отдавна е ясно, че животът на Карзай постоянно се намира в опасност, че президентът може да сподели злощастната участ на много други афганистански политици. Хамид Карзай оцеля и при третия опит да бъде убит, това обаче не скрива факта, че той и неговото правителство не контролират положението в Афганистан, независимо какво говорят. Разбира се, това не зависи от Карзай и неговия кабинет. Налице са многобройни фактори, които водят до

непрекъснато влошаване на ситуацията.

На първо място, страната никога не е имало властелин, чието влияние се разпростира отвъд границите на столицата Кабул. Управниците винаги е трябвало да си купуват властта чрез различни коалиции с местните племенни вождове, които обаче винаги преследват своите собствени интереси. Карзай също сключи подобни – отчасти доста съмнителни – съюзи, опитвайки се да разпростре властта си върху цялата територия на страната с помощта на войските на САЩ и на НАТО. Тъкмо тази помощ обаче го превръща за много афганистанци в

лакей на чужди интереси.

Втората причина за влошаващото се положение е завръщането на талибаните. Не че афганистанците много ги обичат. Обаче западните планове за демократизация и стопански разцвет на страната постепенно се провалят, а единствената им алтернатива са именно талибаните. Да не говорим, че много афганистанци не си представят почти нищо под понятията свобода и демокрация, с които западът се опитва да противостои на талибаните. Самият Запад пък очевидно беше объркал сметките, смятайки, че за няколко години може да превърне Афганистан в модерна страна. Илюзия се оказа и представата, че афганистанците скоро ще поемат всичко в свои ръце. Най-доброто доказателство за неуспеха в това отношение е

трагичното състояние на силите за сигурност

и липсата на всякаква мотивация. А и откъде да се вземе тази мотивация? Защо ли един войник или полицай трябва непрекъснато на рискува живота си?

Просто решение на проблемите в Афганистан няма. Естествено, силите за сигурност трябва да продължават тренировките и обучението си, но това само не стига. Афганистанците трябва някак си да получат усещането, че сами работят за собственото си по-добро бъдеще. Не по поръчение на САЩ, а за доброто на цялото население.