След вота на недоверие: какво ще се случи в България? | Новини и анализи от България | DW | 20.06.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

След вота на недоверие: какво ще се случи в България?

Съдбата на правителството на Кирил Петков скоро ще стане ясна. Дори и то да издържи вота на недоверие - гаранция за стабилно управление няма. Какво може да се случи в България след гласуването? Емилия Милчева обяснява.

Кирил Петков и Асен Василев

Кирил Петков и Асен Василев

След броени дни съдбата на правителството на Кирил Петков ще е ясна - в средата на седмицата парламентът ще гласува вота на недоверие. Тогава ще се разбере дали управляващата коалиция, вече в състав "Продължаваме промяната" (ПП), БСП и "Демократична България" (ДБ), ще оцелее. Но дали оцеляването е залог за стабилно управление?

1, 2, 3, 4, 5, 6…

Дотогава вероятно още един депутат ще напусне парламентарната група на "Има такъв народ" (ИТН). Или двама? Или партията на Слави Трифонов ще остане без група? За ИТН тази броилка е като в криминалето "Десет малки негърчета" на Агата Кристи, където събрани по чужда воля под един покрив хора с всеки ден намаляват. За "Продължаваме промяната" (ПП) тези два дни ще преминат в трепетно очакване кой депутат ще последва повика на разбудилата се съвест. Но и противниците им също няма да стоят със скръстени ръце - имайки предвид практиките в българската политика, възможни са заплахи, подкупи, изнудване.

Редакцията препоръчва

Но дори и при неуспешен вот политиците са наясно, че закърпено парламентарно мнозинство не може да е гаранция за стабилност на управлението. Представители на управляващите съзират същата заплаха. "Дори и да оцелее кабинетът на гласуването в сряда, това ще е на косъм и пак няма да бъде с мнозинство, което може да осигури стабилно управление на България в тази ужасяваща криза. Пак ще се наложи да седнем и да водим разговор по конкретни политики", заяви съпредседателят на ДБ Христо Иванов по Нова телевизия. В Плевен водачът на отцепниците от ИТН и министър на младежта и спорта в оставка Радостин Василев каза, че ПП ще загуби, ако продължи да управлява "в един аморфен парламент с плаващи мнозинства". Той смята, че правителството не би издържало вота на недоверие и "Продължаваме промяната" трябва да искат избори - заради "тласъка", който им дадоха от ИТН. Същото мнение споделят в последните дни анализатори и политици, според които случващото се в парламента и свалянето на Никола Минчев (ПП) от поста председател е върнало на ПП енергията от протестите и статуквото на борци срещу мафията. 

Правителство - чие и докога?

Тази есен или идната предсрочните избори няма да се разминат. А дори и да изгубят вота на недоверие, от "Продължаваме промяната" ще упорстват да съставят отново правителство с първия мандат и в същия обхват - БСП, "Дeмократична България" и колкото независими депутати искат да се присъединят. Премиерът Кирил Петков зададе тези параметри пред БНТ и допусна възможността, дискутирана напоследък, да не е премиер той, а другият съпредседател на ПП и настоящ министър на финансите Асен Василев. За ДБ кабинет на "Продължаваме промяната" е единственият възможен. "Те са получили мандата от българския народ за промяна, а България има нужда от промяна", каза Христо Иванов, според когото такъв кабинет трябва да остане до местните избори догодина.

За да управлява второ правителство с мандат на ПП до местните избори, ще е необходимо широко съгласие - извън границите на настоящата коалиция и n-брой независими депутати. Това означава ГЕРБ и ДПС да бъдат включени в евентуални консултации, след като президентът връчи първия мандат.

Миналата седмица от ДБ изненадаха всички, като отидоха на консултации с ГЕРБ по вота на недоверие и бяха единствените от управляващата коалиция, които се отзоваха. Именно Христо Иванов призова за диалог и съгласие по определени политики с включването на ГЕРБ и ДПС (не спомена "Възраждане"). За готовност за общи действия намекна и лидерът на ГЕРБ в реч на форум на "Жени ГЕРБ" през уикенда.

От партията на Бойко Борисов идват сигнали, че ако стигне до тях, по-скоро биха върнали втория мандат за съставяне на правителство. ИТН, спрягани по-рано като възможни получатели на третия мандат, за който президентът сам си решава кому да го връчи, вече едва ли са в сметката предвид разпада им.

Втори кабинет с мандат на ПП би облекчил партиите, които не желаят избори в тази трудна година, а най-голямата опозиционна сила ГЕРБ избърза с вота на недоверие. "Имахме вътрешно усещане, че е добре правителството да покаже какво може и да стигне до естествения си разпад. Но очаквахме това да се случи по-късно", заяви по БНР вчера депутатът Тома Биков.

Препъникамъкът

Големият проблем при толкова широк кръг консултации е да се постигне съгласие по политиките и конкретните задачи, които трябва да бъдат свършени. Времевият хоризонт на действие на такъв кабинет също е важен. Но поне четири от евентуалните участници - ПП, ДБ, както и ГЕРБ и ДПС, са декларирали, че подкрепят влизането на България в еврозоната, пълноценното членство в НАТО и вдигане на ветото за Северна Македония. Това е добра основа за преговори - така червената линия на БСП за ветото за Скопие може да бъде премината. Ако окончателното решение бъде взето от парламента, социалистите ще имат аргументи за пред избирателите си.

При реализация на подобен план, проруската партия "Възраждане" - сега част от съдружието, свалило Никола Минчев от поста му, би останала извън него.

Съгласието по външнополитическите приоритети ще се окаже по-лесно от вътрешнополитическите. ГЕРБ и ДПС са настръхнали срещу предложението за нов председател на КПКОНПИ и законопроекта, внесен от ПП за антикорупционната комисия. А на дневен ред са промени в Закона за съдебната власт, свързани с европейската прокуратура, и още 22 законопроекта, изисквани по националния План за възстановяване и устойчивост. Да не забравяме и осигуряване на газови доставки в дългосрочен план, част от по-голямата тема за енергийната диверсификация. Промените в съставите на регулаторите и изборът на 11-те от  парламентарната квота във ВСС ще са друг препъникамък. Задкулисните договорки са патент за тези избори.

Ако разделим възможното от желаното, най-реален би бил сценарият за кабинет с кратък срок на действие - с няколко основни задачи за изпълнение. Борбата с корупцията може и да остане извън тях. А дали може да бъде решен въпросът с ветото за Скопие?

***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.