След Брекзита: ЕС реже пари от аграрните фондове | Новини и анализи от Европа | DW | 03.05.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

След Брекзита: ЕС реже пари от аграрните фондове

Орязване на аграрните субсидии и на помощите за структурно слабите региони – това са само две от мерките, с чиято помощ ще се запълват дупките в европейския бюджет след Брекзита. Очакват се мъчителни пазарлъци.

Еврокомисарят Йотингер

Еврокомисарят Йотингер

Рамковите цифри за новия седемгодишен бюджет на ЕС са ясни. Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер е предвидил разходна част от общо 1300 милиарда евро за периода от 2021 до 2027 година. Това представлява 1,114% от БВП на целия ЕС. В момента европейският бюджет възлиза на точно един процент от БВП. Тоест бюджетът на ЕС се увеличава през следващите седем години, въпреки че самият съюз се смалява. Великобритания ще напусне ЕС през следващата година. Брекзитът е едно от големите предизвикателства, тъй като Обединеното кралство е третият по големина донор в ЕС. Това означава, че в  периода от 2021 до 2027 год. в бюджета ще се отвори дупка от точно 90 милиарда евро.

Дългогодишната финансова рамка на ЕС, която се определя на всеки седем години, налага актуализиране на всички приходи и разходите на общността. Този път се очертава тежка битка между източноевропейските и южноевропейските страни-членки за преразпределяне на средствата от кохезионните фондове. Те са предназначени за насърчаване на бедните и структурно слаби региони в ЕС. В Унгария, например, всички обществени строителни инициативи се финансират с европейски средства. Положението в Гърция е почти същото.

Ето кои са основните предизвикателства:

Еврокомисарят по бюджета Йотингер има намерение да намали средствата в кохезионните фондове със 7%, а аграрните субсидии ще бъдат орязани с 5% - така делът на тези две най-големи разходни пера трябва да се понижи от 80% на 60%.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер иска да бъдат отпуснати повече средства за нови задачи. „Всяко евро, което харчим, трябва да носи европейска принадена стойност – например за общи задачи, които отделните страни-членки нямат сили да осъществят сами“, заяви той при представянето на проектобюджетната рамка. Жан-Клод Юнкер визира например охраната на европейските външни граници. В тази сфера е предвидено да бъдат назначени 8800 нови служители. А бюджетът на „Фронтекс" ще бъде увеличен тройно - до 35 милиарда евро.

Държавите, които приемат повече мигранти, ще бъдат възнаграждавани.  Този критерий може би ще играе роля и при разпределянето на средствата от структурните фондове. Това означава, че страни като Полша или Унгария, които почти не приемат мигранти, ще получават по-малко пари. Полша вече заплаши на наложи вето на подобно решение.

Предвидено е също така пари да се изплащат, само ако страните-членки на ЕС спазват изискванията за правов ред и демокрация: „Нуждаем се от нов механизъм, който да защитава бюджета на общността от рисковете, произтичащи от държави без независимо правосъдие“, заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Той допълни, че този механизъм ще се прилага по отношение на всички 27 страни-членки, а не само срещу Унгария и Полша. В момента ЕК е завела формална процедура срещу Полша за нарушаване на върховенството на закона.

ЕК предвижда 25 милиарда евро за борба срещу  икономически кризи и срещу безработицата. Други 30 милиарда евро ще бъдат заделени за укрепване на еврозоната. Това всъщност са компромисите, направени пред френския президент Еманюел Макрон, който настояваше за общ бюджет на страните от еврозоната. Такъв обаче няма да има.

Редакцията препоръчва

ЕК няма да съкращава средствата за изследователска дейност и обменни програми за студентите (например „Еразмус"), а дори ще ги увеличи двойно. „Това е основен приоритет за нас. Обменът и взаимното опознаване са най-доброто средство срещу популизма“, заяви Гюнтер Йотингер при представянето на бюджетната рамка в Европарламента.  За сближаването на шестте държави от Западните Балкани с ЕС също са предвидени средства. Бюджетът на ЕС ще трябва да увеличи разходната си част допълнително, ако през 2025 година Сърбия и Черна Гора действително се окажат готови за прием в общността.

Досегашните донори в европейския бюджет в бъдеще ще трябва да плащат по-високи вноски, за да бъде запълнена празнината, която ще се получи след излизането на Великобритания. С него отпада и досегашната система на отстъпки към отделни държави. Германският финансов министър Олаф Шолц вече обяви, че Германия ще трябва да плаща значително по-големи суми. Вместо досегашните 14 милиарда, страната може би ще внася до 19 милиарда евро годишно.

Досега Германия е единствената страна, която действително е готова да плаща по-високи вноски. Другите основни донори като Холандия и Австрия категорично отказват да плащат повече и вече заплашиха с вето. През следващите години някои от досегашните получатели на помощи ще се превърнат в донори – това вероятно ще засегне балтийските държави, Чехия и Словакия. Съответно и интересите на тези страни-членки ще се променят. „Това е най-доброто доказателство, че кохезионната политика функционира. Онези, които са били бедни, стават богати и допринасят за финансирането на другите“, заяви високопоставен служител в Брюксел.

Очертават се мъчителни преговори

Дебатът около бюджета на ЕС ще бъде мъчителен и дълъг. Всички опитни дипломати са единодушни по този въпрос. Когато става дума за пари, приятелството остава на заден план – даже и в ЕС. Еврокомисарят Гюнтер Йотингер иска да „върже“ бюджета още през следващата година преди изборите за Европарламент през юни 2019 година. Икономическите експерти в Европарламента смятат, че това е илюзия от гледна точка на многото конфликтни моменти в проектобюджета. ЕК отново предприема опит да увеличи собствените си финансови средства чрез пряко финансиране от собствени данъци, за да бъде по-независима от вноските на страните-членки. Сега Гюнтер Йотингер иска да въведе данък върху пластмасите и да си подсигури дял от приходите в търговията с емисии. И двете неща навярно ще бъдат отхвърлени от страните членки - те не са готови да отстъпят на Брюксел правата, с които се ползват в данъчната политика.

Реклама