Следприсъединителният махмурлук, популизмите, национализмите и екстремизмите в бившия Източен блок | Новини и анализи от Европа | DW | 09.11.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Следприсъединителният махмурлук, популизмите, национализмите и екстремизмите в бившия Източен блок

Експертна конференция в Берлин с участието на многобройни високопоставени германски политици и на специалисти от цяла Европа.

Бойко Борисов беше сред главните теми

Бойко Борисов беше сред главните теми

Целта на закритата за публика конференция беше да направи моментна снимка на ситуацията в пет страни (включително и България) и да даде експертно знание на германските политици. Според регламента, участниците в конференцията не бива да се цитират поименно.

Популистите: харизматични вождове, наполеончовци, манипулатори

Проблемите на новите след приемането им в ЕС, един от които е популизмът, са колкото сходни, толкова и различни. Ще изброя първо сходствата, а вие сравнявайте казаното с действителността в България. Първо: вождизъм и неонаполеонизъм, появата на харизматични лидери, които са малко или повече авторитарни като нагласа. Второ: задължителен враг, образ на врага. В Словакия това е унгарското малцинство, в Унгария – евреите, в Румъния – циганите, в Полша – комунисти, атеисти, хомосексуалисти и прочие. Трето, което е пряка функция на току-що казаното: агресивност към малцинствата. Както прозорливо отбеляза един от участниците в дискусията: популистите посочват врагове по хоризонтала и по вертикала на своите общества. По хоризонтала – това са малцинствата, чуждото тяло в така наречения ”национален организъм”, а по вертикала – елитите, които (твърдят популистите) изсмукват силите на същия този въображаем народен организъм. Третото е именно антиелитният патос, който в повечето случаи е чиста демагогия, защото самите популисти принадлежат към елитите. Често пъти те са много богати хора (Джиджи Бекали в Румъния) или седят отдавна на една маса с управляващите (Мечияр в Словакия, Бъсеску в Румъния).

ГЕРБ – меки популисти, ”Атака” – твърди

Всичко дотук почти изцяло може да се отнесе към България и към двете партии, които според всеобщото мнение на участниците в конференцията представляват популистката общност в страната: Атака, категоризирана от повечето изказали се като твърда популистка партия, и ГЕРБ, разбирай Бойко Борисов, причислен към меките популисти. Така стигам до разликите между следприсъединителния махмурлук в отделните страни от бившия Варшавски договор и между популистките партии в тези страни. В Чехия, например, популизмът е най-слаб – според експертите това се дължи на наличната сравнително стабилна партийна система с корени далеч в миналото, с каквото България, например, не може да се похвали. Президентът Вацлав Клаус беше идентифициран като главен чешки популист с общо-взето два приоритета: срещу ЕС и срещу Германия, но в мека форма. Словашкият популизъм пък беше обяснен като ефект на закъснялата нация, като резултат от непреработената нова история. В Унгария решаваща е ролята на умората от прехода, а главна движеща сила на популизма са губещите, жертвите на прехода. Любопитно е, че унгарските избиратели явно припознават бившите комунисти като напредничава, либерална, градска партия, която печели в Будапеща и големите градове, докато нейните опоненти са силни сред по-бедните, пострадалите от прехода, хората на село, в провинцията.

Румъния и България – популизъм като шоу

Румънският популизъм доста прилича на българския с многобройните си шоу-елементи (футбол, чалга – на румънски манеле – мъжкарски пози, ексцентричност), но се и отличава с изразения си антисемитизъм и важната роля на православната църква. В края на много интересната конференция в Берлин стана дума за онова, което ЕС и старите страни-членки могат и трябва да правят по отношение на популистите в държавите от бившия Източен блок. ЕС се държи към тях като към черни кутии – гледа какво влиза и какво излиза като информация, но не се интересува какво става вътре, много точно отбеляза един от участниците.

Европа да помага за политическата система и образованието

Популистите трябва да бъдат търпени, с тях трябва да се говори, но в същото време и да бъдат изолирани, продължи друг с поглед към България и Бойко Борисов. Европа е длъжна да помага на тези страни да изградят истинска политическа система и истински парти на мястото на сегашните фалшификати, които само носят етикетите ляво, дясно, либерално, християнско и прочие – около този изводи се обединиха много оратори, които отбелязаха и друго: новите членки имат нужда от помощ в образованието, от помощ за гражданските общества, защото дивият капитализъм и глобализацията иначе ще ги обрекат на чист икономизъм и упадък в обозримо бъдеще. В края на дискусията попитах един от високопоставените политици за отношението на германската канцлерка Ангела Меркел към страните от бившия Източен блок. Като източногерманка тя би трябвало да ги разбира по-добре, отколкото ги разбират западняците, все опитващи се ида им наложат своите щампи. Да, така е, каза въпросният политик. Често пъти Ангела Меркел разбира за какво става дума и схваща мантилитетните различия, тенденциите и особеностите на тези страни много по-бързо от други германски политици, които нямат нейното минало. Една констатация, която звучи окуражително и за България.

Подобно съдържание