Скопие не отговаря на апела от София и Атина | Новини и анализи от Европа | DW | 07.08.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Скопие не отговаря на апела от София и Атина

Има признаци, че Македония може да преодолее двустранните си проблеми с България и с Гърция. Но страната е прекалено фокусирана върху вътрешните си кризи, за да може да се движи напред, пише от Скопие Катерина Блажевска.

Македонските власти все още не са отговорили на апела на Гърция и България, които призоваха страните от Балканите да отстояват демократичните ценности и да се откажат от стария националистически манталитет. Този апел се съдържа в съвместна декларация на гръцкото и на българското правителство, подписана в София след третото съвместно заседание на двата кабинета. Гърция и България посочват, че балканските държави продължават да бъдат от стратегическо значение за ЕС и НАТО. София и Атина и занапред ще подкрепят съседните балкански държави по пътя им към тези международни съюзи - при условие обаче, че кандидатките се придържат към критериите и условията за членство.

Търсят се балансирани формулировки

Във вътрешен план Македония отдавна е затънала в дълбока политическа криза, която кулминира в държавно-правна, институционална и морална криза. Причините: демонтирането на правовата държава, липсата на диалог и тежкото културно разделение на обществото. Във външен план Македония има нерешени проблеми и с България, и с Гърция. Както в случая заяви министърът на външните работи Никола Поповски, "между позициите на Македония и Гърция по въпроса за името се издигат планини". Поради сегашната криза в Македония решаването на този спор е отложено за "по-добри времена".

С България пък от години се обсъжда Договорът за доброседство, макар и двете страни да заявяват, че имат воля и желание да се постигне окончателно решение. В македонското Министерство на външните работи се надяват, че на следващата среща ще бъде постигнат напредък.

"Ние продължаваме да се застъпваме за балансиран и честен подход в преговорите по Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Изразяваме задоволство, че на последната среща двете работни групи в конструктивна атмосфера обмениха мнения и виждания за текста на бъдещия договор. Желаем конструктивост и открит подход в намирането на балансирани формулировки, които биха отстранили различията във вижданията на двете страни", заявиха от МВнР в Скопие.

Нови препятствия и разправии

Непрекъснато обаче се явяват нови препятствия. През последните месеци българските медии отделиха голямо внимание на "фалшифицираните преводи на произведенията на българския писател Димитър Талев" (включително "Железният светилник"), публикувани от частно македонско издателство с финансовата подкрепа на Министерството на културата в Скопие.

Mazedonien Skopje Denkmal Krieger auf Pferd Reiterstandbild

А разправиите за миналото продължават...

В българските публикации се подчертава, че това е извършено без да бъдат платени авторските права, които са валидни 70 години след смъртта на автора и в случая принадлежат на наследниците на Талев. Според цитираните медии най-големият проблем обаче е друг: че книгите не са преведени, а преразказани на един език, който Талев не признава.

"Най-фрапираща обаче е фалшификацията на оригиналния литературен текст, в който думите „българи“ и „български“ са били подменени с „македонци“ и „македонски“, а цели пасажи, в които литературните герои изповядват българското си национално самосъзнание, просто са отрязани”, пише в. "Труд" в текст, озаглавен „Македонци крадат "Железният светилник"”. Същата тема присъстваше в много други български медии, които информираха, че българското Министерство на културата е поискало отговор от македонското относно спазването на авторските права в съответствие с член 12 от Програмата за сътрудничество в областта на културата, която двете министерства са подписали за периода от 2015 до 2017 г. . Както се съобщава, с проблема са запознати и българските евродепутати. Те са изготвили специална декларация до Европарламента и до ЕК, която следи напредъка на Македония по пътя към членство в ЕС. От македонското Министерство на културата няма отговор на въпроса дали и как се е решил този случай през последните месеци.

Оптимизъм няма, а волята липсва

И все пак: гръцко-българската декларация създава впечатлението, че процесите за преодоляване на проблемите бавно се развиват. София и Атина изразяват загриженост от събитията в региона и насърчават политическите лидери да покажат на практика, че държат на демократичните ценности, върховенството на закона, човешките права и зачитането на интересите на всички граждани. "Ние осъждаме националистическата реторика и недемократичните действия и напомняме, че всички страни от Югоизточна Европа трябва да следват пътя на европейската интеграция с уважение към ценностите и принципите на ЕС", подчертават българският и гръцкият премиер в общата си декларация.

Сред македонските анализатори обаче няма оптимизъм, че страната им в близко бъдеще ще постигне някакъв пробив по нерешените проблеми със съседите, тъй като все още е съсредоточена единствено върху вътрешните. Пък и видимо няма искрена воля да отстрани основните системни дефекти и да извърши очакваните реформи.

Редакцията препоръчва