Скандалът „Уиндръш“: защо Лондон гони тези хора?

Паулет Уилсън е на 61 години, а също и баба. Пристигнала е във Великобритания още като дете - тогава е била на 10-години. Сега - след цели 51 години, прекарани на Острова - тя разбира, че я смятат за нелегална имигрантка. Затова е задържана и ще бъде екстрадирана. 

Подобна е и съдбата на Антъни Брайън, пристигнал във Великобритания на 8-годишна възраст от Ямайка. Прекарал е цели 52 години на Острова, преди също да научи, че му предстои да бъде експулсиран.

Това са само два от многото случаи, станали известни през последните седмици. Става дума за хора от карибските държави, които са дошли във Великобритания през 1950-те и 1960-те години, и които никога не са подавали молба за британско гражданство. От десетилетия техният статут е на нелегални мигранти.

Британската вътрешна министърка Амбър Руд потвърди миналата седмица, че вече има върнати хора в родните им страни, което било неправилно. Много други пък изведнъж установяват, че дори и при тежки заболявания, като рак например, им отказват медицинско обслужване. Има хора, загубили работните места и жилищата си.

„Това шокира цялата карибска общност във Великобритания“, казва Дейвид Майкъл, който е зам.-председател на Британската карибска асоциация. Самият той е пристигнал на Острова като десетгодишно момче. Майкъл обаче не е изненадан от случващото се сега: „Много от британските политици са като обсебени от темата миграция и изобщо не виждат ползите за Великобритания от нейните бивши колонии. Не се отчита техният принос за страната“, казва той.

Поколението „Уиндръш“

Преселниците от карибските държави, заселили се на Острова между 1948 и 1971 година, са наричани поколението „Уиндръш“ - по името на кораба, с който са пристигнали първите мигранти от Ямайка, Тринидад, Тобаго и други острови. На 22 юни 1948 г. в графство Есекс пристигат първите 492 преселници от Карибите, много от тях - деца. Те са привлечени във Великобритания, за да се включат във възстановяването на разрушенията от Втората световна война. Понеже те идвали от страни, които тогава са били британски колонии, въпросът за техния статут изобщо не е стоял на дневен ред.

През 1971 година, когато секва миграционният поток, пристигналите до този момент на Острова граждани от британските колонии получават статут, с който тяхното репатриране към родните им страни се отлага за неограничено време. Вътрешното министерство в Лондон обаче тогава не им издава съответните документи, затова сега на засегнатите им е много трудно да докажат статута си на законно пребиваващи.

Проблемът сега е следствие и от дългогодишната политика на британските власти за затягане на мерките срещу мигрантите. През 2012 година Тереза Мей, която тогава е вътрешна министърка, предприема курс към утежняване на живота на нелегалните мигранти чрез създаването на „недружелюбна за тях среда“. В практиката това се изразява в изискването мигрантите да представят разрешително за престой, например когато вземат жилище под наем, ползват здравни услуги или кандидатстват за работа.

Нехайството на властите

Британското правителство дълго време не реагира на проблема. Но когато скандалът „Уиндръш“ набра скорост, вътрешна министърка беше принудена да се извини за безпрецедентните действия към засегнатите. „Честно казано, подходът към тях беше неправилен и отвратителен, за което съжалявам“, заяви Амбър Руд .

В британското вътрешно министерство е създадена експертна група от 20 души, които работят за това хора от поколението „Уиндръш“ да не бъдат третирани като нелегални мигранти. „Британското правителство трябва бързо да реши проблема. Досегашният му подход е абсолютно неприемлив. Нужни са положителни сигнали, а не извинения“, казва Дейвид Майкъл от Британската карибска асоциация.