Скандалът с ултрасите от ′′Левски′′ | Новини и анализи от България | DW | 14.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Скандалът с ултрасите от ''Левски''

Скандалната саморазправа с Ивайло Петев, разиграла се миналата седмица, навежда на мисълта, че футболът се нуждае спешно от помощ. Но не за да стане по-добър спорт, а за да се освободи от диктата на агитките.

Думата „диктат“ е провокирана от случилото се миналата седмица, когато хора от агитката на „Левски“ нахлуха на пресконференция, на която бе представен новият треньор на отбора. След като заявиха, че не признават назначението му, пред няколко телевизионни камери те свалиха синята клубна фланелка от гърба на човека.

„Гледах го по телевизията и бях смаян от това колко много хора стоят безучастно наоколо“, казва за Дойче веле психиатърът Румен Петров, който от години изследва психичното здраве и развитието на общностите. „Почти всички в залата бяха мъже. Те присъстваха на публично унижение, но все едно бяха там само за да го заснемат старателно. Дори самият нападнат треньор нито веднъж не каза: „махнете се от мен!“. Всички се държаха така, сякаш това, което се случваше, беше доброволно. Дори момчетата от агитката изглеждаха изненадани от факта, че никой не ги спира - нещо като депутатите от „Атака“ в парламента, които сами по себе си са немощни, но в общата парализа сами не знаят докъде могат да стигнат“.

Fußballclub Levski in Sofia Bulgarien

Саморазправата с Петев

Парадокси

Дали агитките са именно немощни, може да се окаже и спорен въпрос. Ако наистина са, то как да си обясним по-нататъшното развитие на критичната ситуация, в която агитките по-скоро бяха успокоявани и умилостивявани, вместо да бъдат призовани да поемат отговорност.

Президентът на футболния клуб Тодор Батков се срещна с агитката на „Левски“, за да я уговаря да приеме треньора. „На срещата с феновете, която бе инициирана от мен, се разбрахме [току-що назначеният треньор] Петев да води първата тренировка на тима. Той обаче се отказа и това не се случи. Извинявам се на този млад специалист", каза Батков по БНТ, а по-късно даде съвместна пресконференция с представители на агитката и дори ѝ се извини за това, че не я е уведомил навреме за това кой ще е новият треньор.

„Тези сцени надали ще могат да се предотвратят в бъдеще, тъй като те бележат упадъка на българската морална общност“, смята Румен Петров. Според него има една основна причина за успеха на агитките: липсата на възмущение от тяхното поведение.

Спортните журналисти отиват още по-далеч в предположенията си. Според публикации на „24 часа“ и „Капитал“ например, футболът все по-застрашително започва да зависи от запалянковците. Така например един предишен конфликт с ултрасите доведе до прекъсване на международен мач. На въпросната среща феновете на „Левски” пуснаха димки и бомбички на стадиона, след което футболният клуб беше глобен и му беше присъдена служебна загуба. През 2010 година същото се случи с ЦСКА - агитката на клуба излезе на стадиона, с което провокира прекъсване на мача и наказание за отбора.

Fußballclub Levski in Sofia Bulgarien

Тодор Батков

"Това е лицемерие!"

Проблемът с агитките далеч не е само български феномен. Десетки мачове годишно приключват с арести на футболни фенове, чието поведение заплашва сигурността на публиката или е просто хулиганска проява. ФИФА въведе наскоро и нови текстове в етичния си кодекс. Те предвиждат сурови наказания за отбора, ако агитката му отправи обиди на расова или етническа основа. Според президента на ФИФА Сеп Блатер, мерките са сурови, но са въведени, за да упражнят възпираща роля върху хората по стадионите.

Румен Петров твърди на свой ред, че това е лицемерие: „Тези мерки показват, че ФИФА е загрижена не за конфликтите по стадионите, а за това тези конфликти да не се проявяват именно на тези места. Що се отнася до наказанието, което се налага на отбора, то показва, че ценностите на почтената игра вече се измерват материално. Да глобиш отбора или да го накажеш да играе без публика е не морална, а материална загуба“, казва психиатърът Румен Петров.

Редакцията препоръчва