Скандалът ′′Карадере′′ | Новини и анализи от България | DW | 24.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Скандалът ''Карадере''

Първите планове за бетониране на местността Карадере са от 2007 година. Днес решението за застрояването ѝ е вече факт - въпреки че става дума за защитена зона и въпреки неяснотите около фирмата, която ще изпълни проекта.

Как се печели от тото, без да се пусне и един фиш? Случаят „Карадере“ предлага добро решение на тази невъзможна задача: тото-фишът просто се обявява за излишен елемент от лотарията. Застрояването на Карадере е решение от същия порядък. То е взето в нарушение на толкова много правила, че сякаш казва точно това: правилата вече не са част от играта.

В края на миналата седмица правителството обяви за приоритетно изграждането на „част от голям комплекс с курортно предназначение“ в защитената местност Карадере. В решението се посочва, че проектът, който ще бъде реализиран от компанията „Мадара Юръп“ АД, ще създаде 500 работни места.

„Дават се преференции на проект, който попада в две защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000“, казва Петко Цветков от Националния съвет на Зелените и уточнява какво би следвало да прави едно правителство с подобни територии: да даде гаранции, че природните местообитания и видовете ще бъдат защитени, а не „да дава преференции на проекти, за които отсега е видно, че застрашават природното наследство и ресурса за развитие на устойчив туризъм“.

Защо точно "Мадара Юръп"?

Друг проблем е фирмата-изпълнител „Мадара Юръп“, която хем се оказа офшорна компания, хем фирма „с един-двама човека на работа“, както заяви председателят на Управителния съвет на „Зелени Балкани” Тома Белев пред електронното издание clubz.bg.

Петко Цветков твърди на свой ред, че според търговския регистър до 2012 година „Мадара Юръп” е загубила 80% от и без това малкия си капитал в размер на 50 хиляди лева. „Според европейските регламенти фирма, която е загубила над 50% от уставния си капитал, е предприятие в затруднение”, казва Цветков и недоумява защо правителството е решило да възложи свой приоритетен проект точно на тази компания. “Дават се преференции за проект, който прилича повече на финансова пирамида, отколкото на дългосрочна инвестиция в устойчиво развитие на района”, казва той.

Първите планове за застрояване на местността Карадере датират още от 2007 година, когато кризата попречи на осъществяването им. Тогавашният проект трябваше да бъде реализиран с участието на един от най-големите живи архитекти - Норман Фостър. Както и с участието на брата на тогавашния премиер - архитект Георгий Станишев. Проектът предвиждаше построяването на над 7 000 жилищни единици и няколко хотелски комплекса с обща разгърната площ от 1 200 декара. Днешното предложение е за застрояване на една шеста от тази територия, като хотелските комплекси вече са само три, а къщите - 1 500. Според Тома Белев обаче това са планове само за първия етап от новия проект.

Proteste von Umweltaktivisten in Sofia

Протест срещу решението за застрояване на Карадере

Застрояването на Карадере породи нова вълна от протести. Хиляди хора се събраха в София, Варна и Пловдив. В същото време в град Бяла беше свикан контрапротест, но той беше малоброен, а централните медии го отразиха без особени симпатии. Пеко Цветков припомня в тази връзка резултатите от социологическо проучване на Световния фонд за дивата природа. От изследването става ясно, че българите масово са против строежите по Черноморието: само 3% от българските граждани одобряват застрояването на крайбрежието, докато близо 80% са за опазване на природата и спиране на строежите.

Един важен въпрос

В целия скандал около Карадере остава неизяснен един важен въпрос: съвсем ли не бива да се строи по Черноморието? Това, че въпросът е с повишена трудност, се разбира най-малкото от следния факт: в обсъжданията не участват архитекти.

Формално погледнато, само половината от местността Карадере е защитена територия. Върху друга нейна част може да се строи, но с непременното условие да има екологична оценка. А такава няма. Другото, което липсва, е разумен подход на администрацията и умереност от страна на инвеститорите. Последните години ни преподадоха един горчив урок: пуснеш ли багер да строи една схлупена къщурка, след него ще влязат други сто, за да построят НДК. Нищо, че онзи ден министър Стойнев обеща, че никой няма да строи НДК на брега на морето.

И все пак: нищо ли да не се строи по Черноморието? В отговор на този въпрос Петко Цветков казва, че в България почти не са останали къпминги, а Карадере е много подходящо място за развитие на подобен туризъм. Според него има една безспорна и далновидна мярка за съживяване на района: да се направят инвестиции за подобряване на инфраструктурата в околните селища. Тема, която е напълно встрани от големия скандал със застрояването.

Редакцията препоръчва

Реклама