Сирия: какви са истинските мотиви на САЩ? | Новини и анализи по международни теми | DW | 13.04.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Сирия: какви са истинските мотиви на САЩ?

Американските заплахи за военен удар срещу Сирия не идват в отговор на последната атака с химическо оръжие в град Дума. Истинските мотиви на Доналд Тръмп са от съвсем друго естество, твърди Матиас фон Хайн.

Навремето германският стратег Карл фон Клаузевиц го формулира така: войната е продължение на политиката с други средства. Вероятно Клаузевиц е имал предвид външната политика. За американския президент обаче войната сякаш е продължение на вътрешната политика. Колкото повече се засилва вътрешнополитическият натиск над Доналд Тръмп, колкото повече напредват разследванията на специалния прокурор Робърт Мълър, при които изявленията на порноактрисата Стефани Клифорд вече достигнаха интимната сфера на президента, толкова по-непоследователни и опасни стават неговите външнополитическите действия.

Редакцията препоръчва

Все още няма стратегия за Сирия

При обявените ракетни нападения срещу Сирия изобщо не става дума за сирийското население. Защото ако това беше така, то трябваше да има и ясна стратегия за бъдещето на Сирия. Във Вашингтон обаче такава стратегия не се забелязва. Само седмица след като изненадващо обяви намеренията си за изтегляне на американските войски от Сирия, Доналд Тръмп заплаши страната с тежък военен удар, заплаши Русия и нарече Асад "животно". Каквото и да мислим за сирийския и руския президент, при днешните обстоятелства без тях и най-вече срещу тях не може да бъде сложен край на войната, мъките и убийствата в Сирия.

Постингът в Туитър, с който Доналд Тръмп отправи своите заплахи, само показва колко далеч е американският президент от обичайните практики на международната дипломация. Със своята публикация в Туитър той реагира на едно руско предупреждение. "Ако бъдат атакувани руски цели, тогава ще бъдат унищожени не само ракетите, но и платформите, от които са изстреляни." Само че това предупреждение не дойде от Кремъл, а от руския посланик в Ливан. А той не е от ранга на американския президент. Освен това Русия със сигурност не желае пряка конфронтация със САЩ.

Да не забравяме, че в борбата срещу т.нар. "Ислямска държава", която все още не е напълно победена, руските и американските военни координираха тясно своите действия. Сега заради евтините аплодисменти на своите поддържници Доналд Тръмп само налива допълнително масло в огъня със своите пресилени изказвания. 

Някои американски сенатори все пак отправиха критични запитвания за смисъла на евентуалните атаки срещу цели в Сирия. Но в понеделник в Белия дом влезе новият съветник по въпросите на националната сигурност Джон Болтън. А с него ястребите в екипа на Тръмп се увеличиха с още един. Джон Болтън от години пледира за война срещу Иран и до днес смята американската инвазия в Ирак за правилното решение - въпреки катастрофалните последици.

Матиас фон Хайн

Матиас фон Хайн

Кой въобще може да се противопостави на Тръмп?

Новият външен министър Майк Помпео също си спечели реномето на хардлайнер още като шеф на ФБР. Единственият, който би могъл да се противопостави на плановете и методите на Тръмп, е министърът на отбраната Джеймс Матис. Той много добре знае как изглежда една война. Впрочем само преди два месеца Матис заяви, че не е видял истински доказателства за това, ча Асад е извършил атаката с химически вещества в Хан Шейхун преди една година. Въпреки че тогава експертите имаха достатъчно дълго време за проверка на обвиненията. Сега обаче грози опасността от конфронтация с голямата сила Русия и регионалната сила Иран - и то едва ли не на базата на видеоклипове от Ютюб.

Учудващо е, че само генералният секретар на ООН Антонио Гутереш апелира за сдържаност. Европейските съюзници и партньорите от НАТО досега се въздържат от критика. Или пък като Великобритания и Франция дори искат да участват в евентуална военна операция. Ако се стигне до подобна ескалация в сирийската война, заради географската си близост Европа много бързо ще усети последиците. И те няма да се изразяват единствено в скок в броя на бежанците.

 

Реклама