Сирийците и богатите им братя от Залива | Новини и анализи по международни теми | DW | 14.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Сирийците и богатите им братя от Залива

Саудитска Арабия иска да финансира строежа на 200 джамии в Германия, но отказва да приема сирийски бежанци. Същото важи за останалите богати страни от Залива. Защо всички те затварят границите си за братята от Сирия?

Разбира се, че богатите държави от Персийския залив биха могли да оказват по-голяма помощ на сирийските бежанци. Не е вярно обаче твърдението, което напоследък се чува отвсякъде - че арабите от Залива не правели нищо. През първите месеци от гражданската война в Сирия, започнала преди четири години, те приеха много сирийци. От Рияд твърдят, че само Саудитска Арабия е отворила границите си за 500 000 души.

Пари - да, но не и убежище

Забележителна е и щедростта на тези държави: частни лица, фирми и правителства от региона са дарили през последните години милиарди евро за сирийските бежанци. Обединените арабски емирства изградиха в Йордания образцов бежански лагер. Катар и Саудитска Арабия помагат за подслоняването на бежанците в Ливан, а монархът на Кувейт дори получи от ООН почетното звание „Емир на хуманитарната помощ”.

Само че днес, в петата година от началото на сирийската гражданска война, реалността е съвсем различна: сирийските бежанци вече не желаят да стоят по границите на своята родина в очакване на по-добри времена. Стотици хиляди се отправиха към Европа, защото държавите от Залива затвориха границите си за бежанци от Сирия - не на последно място от страх, че сред бежанците може да има и терористи.

И още нещо: държавите от Залива на практика нямат никакъв опит с бежанци. Всички чужденци в Абу Даби или Дубай са гастарбайтери. И макар броят им междувременно да надвишава числеността на местното население, арабите от Залива не изпитват особени притеснения, защото знаят, че един ден тези чужденци ще се върнат в родните си страни. В случая със сирийските бежанци обаче става дума за хора, които искат да останат може би завинаги, а и пристигат без покана или трудов договор. В монархиите от Персийския залив не са подготвени за подобен сценарий - още повече, когато става дума за стотици хиляди такива преселници.

Какво стана с прословутата арабска солидарност?

Казано другояче: прословутата арабска солидарност, за която се говори на всяка среща на върха на Арабската общност, не е нищо повече от празна дума. Войната в Сирия изправя арабите от Залива пред нови предизвикателства и изисква от тях радикално преосмисляне - най-вече по отношение на имиграционната политика. Въпросните страни биха могли да сторят повече за бежанците - това е пределно ясно. Но нерешителността им не бива да учудва никого в Европа. Защото тяхната безпомощност почти не се различава от нашата.

Реклама