Седмицата на заблудите | Новини и анализи от Европа | DW | 28.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Седмицата на заблудите

Ангела Меркел спечели изборите, но пък загуби мнозинството си. До този момент всъщност е ясно само едно: че все още нищо не е ясно. В Германия тази седмица премина под знака на три основни заблуди, твърди Феликс Щайнер.

default

Ангела Меркел

Коментар на Феликс Щайнер:

Повечето германци не обичат абсолютните мнозинства. Те са убедени, че коалиционният партньор е важен коректив. Точно поради тази причина в Германия има една немалка групичка на т.нар. тактически избиратели. Те дават своя глас не за тази партия, чиито възгледи споделят, ами за онази, която би трябвало да стане коалиционен партньор на предпочитана от тях формация.

Заблуда N°1: Резултатът от изборите = волята на народа

Различните социологически проучвания, проведени преди изборите, предсказваха най-различни сценарии. Само не и абсолютно мнозинство за ХДС. В късните часове на 22 септември, когато според предварителните резултати партията на канцлерката Меркел бе на косъм от абсолютното мнозинство, всички бяха направо шокирани. Дори и самата Меркел. Защото тя знае много добре, че едно крехко самостоятелно мнозинство би могло да има доста неприятни последици.

Благодарение на провала на Либералите, които дори не успяха да влязат в Бундестага след 52-годишно присъствие във властта, християндемократите на Меркел постигнаха ясно мнозинство, но не и абсолютно. Парламентарното мнозинство е вляво от центъра. Така че Ангела Меркел остава канцлерка само защото представителите на левия лагер са едва ли не скарани безнадеждно. Така волята на мнозинството избиратели - а именно Меркел отново да бъде канцлерка, бива изпълнена индиректно.

Symbolbild Peer Steinbrück niedergeschlagen

Щайнбрюк обяви, че се оттегля от първата линия на политиката, а ГСДП заяви, че ще участва в преговори с Меркел

Заблуда N°2: Меркел е в апогея на властта

В деня след изборите германските и чуждестранните медии излязоха със заглавия от рода на "Мерколандия" и "Кралица Ангела Първа". Вярно, че тези избори се превърнаха в личния триумф на Ангела Меркел, тъй като много от избирателите гласуваха за ХДС само заради нея. Само че този успех не може да се преобразува моментално във власт. За да можеше да се говори за пълна власт, ХДС трябваше да спечели още пет места в парламента.

Сега Меркел се нуждае от нов коалиционен партньор. Социалдемократите (ГСДП) и Зелените дни наред си прехвърляха топката. Първите препоръчваха на вторите да участват в коалиция с ХДС и обратното. Ето, че сега обаче ГСДП официално обяви готовност за преговори с Меркел. Дали ще се договорят – не е ясно. Знае се само, че която и партия да влезе като по-малкия партньор в управлението, ХДС ще трябва да направи големи отстъпки. И то много по-големи, отколкото при преговорите за коалиция преди четири години. Християндемократите най-вероятно ще трябва да се откажат от някои от предизборните си обещания и/или да предложат повече министерски постове на коалиционния партньор, отколкото му се полагат според изборните резултати.

Най-вероятно на Меркел ще ѝ се наложи да направи и някои отстъпки по отношение на твърдия си курс спрямо задлъжнелите европейски членки. И социалдемократите, и Зелените например отдавна критикуват твърдия подход на федералното правителство спрямо Гърция, който обрече на бедност мнозина гърци.

Заблуда N°3: Меркел притиска коалиционните си партньори до стената

Deutsche Welle Felix Steiner

Феликс Щайнер

Досега участието в правителство под командата на Меркел винаги е имало пагубно влияние върху малкия коалиционен партньор. На изборите през 2009 – след четири години в коалиция с ХДС, социалдемократите отчетоха историческа загуба. На тазгодишните избори пък досегашният коалиционен партньор на ХДС – Либералите – дори не влезе в Бундестага. И за всичко това е виновна канцлерката?

Не, разбира се. Либералите се провалиха сами. През последните четири години те допуснаха множество грешки и би било абсурдно за всички тях да бъде обвинена Меркел.

Същото важи и за социалдемократите в периода 2005 – 2009. Който в рамките на четири години сменя председателя си три пъти, явно има сериозен проблем, или? А и който не спазва обещанията си, дадени на местните избори, може да очаква всичко друго, но не и успех на следващите избори, или?

Преди време бившият лидер на социалдемократите Франц Мюнтеферинг бе казал: "Да си в опозиция – това е боклук!". Той има право. Който пък си върши добре работата в правителството, бива награден от избирателите.

Редакцията препоръчва