Сега 5 лв, скоро 7 лв? Могат ли да спрат поскъпването на олиото в България? | Новини и анализи от България | DW | 10.03.2022

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Сега 5 лв, скоро 7 лв? Могат ли да спрат поскъпването на олиото в България?

Цената на олиото тревожи немалко българи. Тя скача непрестанно от есента на 2021 насам. Говори се, че скоро ще се продава за 7 лв. Може ли Корнелия Нинова да спре поскъпването? Емилия Милчева за мазните битки в България.

Вицепремиерката и министърка на икономиката и индустрията Корнелия Нинова се лъже, ако смята, че може да разгроми цената на олиото като вътрешната опозиция в БСП. Нинова няма да може да завърши тези мазни борби с отличие.

Редакцията препоръчва

Нинова: обещания и заплахи

В опит да спечели одобрението на избирателите си, особено уязвими от високата инфлация, включваща и цената на олиото - насъщен продукт за тях, Нинова обеща да задвижи Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) със сигнал за картел и монопол, да прати Комисията за защита на потребителите на проверки, а Комисията по стоковите борси и тържищата "тръгва по пазарите и складовете, за да видим какво се крие". Наред с това тя заплаши производителите: "Искам да им кажа, че няма да позволим малцина да станат милионери за няколко дни на гърба на българския народ с повишаването на цените. Ще срещнете цялата сила на държавата, всичко, което ни позволява законът, всички институции ще се вдигнат на крак и няма да позволим чрез спекула да изнудвате в тези трудни моменти на кризи българския народ."

Това са просто фрази. Впрочем, в българския Наказателен кодекс (НК) от времената на социалистическата държава и тогавашната регулация на цените са останали текстове, предвиждащи наказания за онези, които продават стока на завишена цена - лишаване от свобода до две години или глоба от 100 до 300 лева. Макар че имаше идея тези неработещи текстове в чл. 225 да отпаднат, те все още са в НК, както и други безполезни. Разпоредбата не доведе до наказания нито по време на Лукановата зима, когато имаше спекула заради дефицит на куп стоки, нито в края на 1996 година. В началото на пандемията от Ковид-19 - през март 2020, обаче този безполезен текст бе утежнен с нов, който гласеше, че ако това престъпление е извършено в извънредно положение, наказанието е от 1 до 3 години затвор и глоби от 5000 до 10 000 лева. Преди две години, пак с аргумента за извънредното положение, БСП и нейната лидерка Корнелия Нинова се опитаха да вкарат пореден неработещ текст за таван на цените на стоките и услугите като опит за борба със спекулата, отхвърлен заради президентско вето. Макар да обещаха нов, по-прецизен, такъв така и не последва.

В условията на пазарна икономика цените, в т.ч. на олиото и останалите хранителни стоки, се определят от търсенето и предлагането. Изключение правят цените на тока, парното, ВиК-услугите за битови абонати, на цигарите и природния газ. Няма как да бъде определена като "спекула" цената на олиото - няма дефицит на олио, има достатъчно, но цената му варира около и малко над 5 лева (2.56 евро) за литър. Ако управляващите искат да регулират пазара, биха могли да деблокират количества от държавните резерви и военновременни запаси. Друг вариант е да подпомогнат уязвимите групи - чрез парични помощи или в натура, чрез пакетите хранителни продукти за социално слаби. 

По информация на Tridge.com - онлайн издание, което предоставя търговска информация за храните и цените на селскостопанските стоки, през 2020 България е четвърта в света по износ на рафинирано слънчогледово олио с дял от 3.39%. Най-големите износителки са Украйна (46%) и Русия (23%). В България цената на олиото расте още от септември 2021 и е една от стоките в малката потребителска кошница, регистрирали най-голямо поскъпване. Още тогава, по данни на Евростат, животинските и растителни масла и мазнини в България отбелязаха най-голямото поскъпване в ЕС на годишна база - с 25.2%. Но служебният кабинет на президента Румен Радев пропусна този факт, както игнорира и старта на поскъпването на електроенергията за бизнеса.

От миналата есен обаче и цената на суровината - слънчогледовото семе, на практика се удвои. От 800-900 лева на тон стигна 1800-2000 лева в началото на март. Поскъпването не е само за България - от американските фабрики за чипс до българските производители на храни, всички плащат по-скъпо. Наред с това са повишени оперативните разходи на производителите - опаковки, енергия и други консумативи, включително и заради прекъснатите вериги на доставки.

Така че, когато един министър на икономиката и индустрията казва, че цена от 5 лева в магазините е спекула, а производствената цена на олиото е 2 лева, му бяга пазарната логика. Имаме 1.5 млн. тона слънчогледово семе, което стига за 4.5 години производство на олио, казва Нинова. Права е, че суровина не липсва, както и че собствениците на слънчогледово семе не бързат да продават в очакване да се вдигнат още цените. Но няма как да ги накаже - все едно да глобиш АЕЦ "Козлодуй" или производителите на зелена енергия, че се възползват от пазарната ситуация с рекордните цени на енергията и формират огромни печалби.

Какво може да направи КЗК?

В правомощията на КЗК е да провери дали няма сговаряне на цените при производителите на олио в България - пет-шест са големите фирми, пазарът не е голям. Комисията може да започне секторна проверка за нарушение на чл. 15 и 21 от Закона за защита на конкуренцията - за забранени споразумения, както и злоупотреба с господстващо или монополно положение. Подобни проверки обаче траят месеци, а ако изобщо бъдат доказани нарушения на антимонополното законодателство, има глоби до 10% от оборота за предишната финансова година. После започват да се точат дела. Така например през 2018 година Върховният административен съд потвърди решение на КЗК от 2013 година, с което бяха глобени няколко дружества за производство на бутилирано слънчогледово олио - заради картел. Сумата беше смешна - малко над 2 милиона лева.

КЗК засега мълчи. Данните за постъпили жалби до момента не потвърждават изявлението на Нинова, че Комисията е "задвижена" по сигнал за картел. Преди да слезе от власт, ГЕРБ бетонира членовете на КЗК, удължавайки изтичащия им 5-годишен мандат с още две години - до юни 2023 година. Дотогава КЗК се "прослави" с факта, че не откри сериозни нарушения при проверките си на пазара за горива. Каквото и да свърши за олиото обаче, няма да спре поскъпването му. Все едно дали Нинова и други като нея ще се изправят на крак.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.