Сега бежанците ще тръгнат към България? | Новини и анализи от България | DW | 09.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Сега бежанците ще тръгнат към България?

Мнозина българи се опасяват, че бежанците може да се насочат към България. Основателни ли са тези страхове? И сигурна ли е южната българска граница? Георги Папакочев търси отговор на тези въпроси.

След като Македония започна да пропуска през границата си единствено малък брой сирийци и иракчани, десетки хиляди бежанци останаха заклещени в Гърция. На този фон мнозина българи започнаха да се притесняват, че сега те ще се насочат към България.

След срещата на върха, на която Турция изненадващо предложи да приема обратно нелегалните имигранти от Гърция при определени условия, опасенията на българите засега се оказват излишни. Поне до следващите разговори на 17-18 март, на които се очаква предварителните договорки с Турция да се превърнат в твърд ангажимент на двете страни. Основното послание след отминалата среща на върха гласи, че времето на нелегалните имигранти в Европа вече е минало. Или както каза българският премиер, това е "добър сигнал към обществото и лош сигнал към трафикантите на хора“.

Българинът и сигурността

И все пак нека отправим поглед към родните южни граници. На българо-турската граница се простира 134-километрова телена ограда, чиято цена вече достигна 100 милиона лева. Там почти същата сума бе инвестирана и във видеонаблюдение, повечето камери на което, както се оказа, не работят. На българо-гръцката граница ограда няма. Но преди броени дни там българското министерство на отбраната и това на вътрешните работи проведоха съвместно учение. Целта му била да се види как действат двете ведомства и да се гарантира сигурността на населението в пограничните райони.

Съответстват ли обаче скъпо струващите съоръжения и показните учения на реалните опасности? Особено след очерталия се "пробив" по бежанската тема в Брюксел?

Според експерта по сигурността от БАН и бивш посланик в Ирак Валери Рачев, всичко зависи от това как се възприема мигрантската вълна. По неговите думи, ако гледаме на пришълците като на хора в беда, а бежанската криза бъде възприемана като хуманитарна, то излиза, че за мигрантите са необходими специфични грижи, а не издигане на огради и разполагане на военни по границата. Ако обаче проблемът се пречупи през призмата на националната сигурност, на преден план излиза заплахата от мигрантския поток. "Хората в България възприемат националната сигурност като безусловен и основен приоритет. Забележете следното: когато премиерът Бойко Борисов говори по темата, той казва, че българското население трябва да се чувства защитено, но не засяга въпроса колко бежанци пресичат границата нелегално или какво ще се случи с тях. Така погледнато досегашните мерки на властта изглеждат обясними", казва Рачев пред Дойче Веле.

Bulgarisch-türkische Grenze bei Elhovo

Границата край Елхово

"Трябва да променим някои нагласи"

"Всяка криза обаче дава възможност на управляващите да извличат и правилни изводи, а не само да хвърлят средства за строежи на съоръжения и за учения по границите," смята военния експерт. Той обобщава случващото се така: "Строим ограда и моментално преставаме да правим политика. Всичко друго изчезва, защото имаме ограда и вече нямаме проблеми! А това е особено опасно, защото подобен тип реакция подменя политическата дискусия, свива броя на ангажираните хора, ограничава ролята на гражданското общество и дава простор за действията на хулигани, които се опитват да се правят на патриоти. Така проблемът се очертава като липсата на система в сектора за сигурност", добавя Валери Рачев.

Според експерта, трябва да се променят и други нагласи. Така например той смята, че "разделеният свят", в който войската някога е охранявала държавата от границата навън, а МВР - от границата навътре, вече не съществува. Според него, днес външната политика и отбраната трябва да са все по-тясно свързани. А какво точно означава национална сигурност за него? "На заплахите трябва да се реагира колкото е възможно по-далеч от границите на страната. При възникване на проблеми трябва да се предприемат мерки в най-ранен етап и задължително трябва да има съвместни действия. Умението е да бъде постигнато максимално сътрудничество между отделните ведомства в държавата и да се ангажира нейният цялостен наличен ресурс. Защото иначе другото отново би било: дотук е отбраната, а дотам - вътрешният ред“, обобщава експертът по сигурността Валери Рачев.