Сгради в прегръдка | Начало | DW | 04.06.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Сгради в прегръдка

Съвременната българска архитектура не е добър белег за напредък, смята писателят Красимир Дамянов, който отдавна живее в Испания. Представяме Ви първото есе от поредицата му „Писма от Барселона”.

default

Съвременните български сгради не се прегръщат...

Като ги гледам, сещам се за старанието на проектантите на ЦУМ и някогашния Хотел Балкан (днешен Шератон?) да имитират с характерни елементи високите сталински небостъргачи, които в Москва, с нейния простор и размери си седят идиотски, но величаво, както и нюйоркските им първообрази, а нашите са останали трътлести с гигантските си каменни цокли, почти до половината, тежките за тая малка височина надвиснали корнизи и балкони; с две думи, искало им се е да бъдат и те модерни, но... толкова позволили партията и парите!

А новата софийската архитектура?

Десетките огледални мъници, парамидални кривундели, висящи, скосени и какви ли не нови сгради в София ми напомнят само желанието на вероятно способни архитекти (и на-вече на техните не особено одухотворени платци) да направят нещо, което да прилича на световно. Резултатът е обратен! Усилието да изпъкнат, да се извисят и изскочат над другите оставя впечатлението, че се ръгат с лакти на опашка за зелени карти.

Eingang zum Park Güell in Barcelona

В Барселона всичко е по-различно...

Майка ми, 80-годишната архитектка, когато дойде при мен на гости в Барселона, гледа дълго околните сгради, тяхната величава сдържаност, и не каза:”какви големи архитекти са имали!”, а „какви мъдри градски управници са! Не са позволили на никой да наскочи другия, да надделее, колко е хармонично всичко, сякаш сградите са опрели рамене и се подкрепят взаимно”.

Улица Лаетана в Барселона, където се разхождахме, не е пример за архитектурно величие, има много по-пищни красиви улици, да не говорим за творбите на гениите на града, за Гауди, а за морал. Но дори и Гауди е сдържан в диалога си с околните фасади, когато е допрян до други сгради (Къща Мила, Бато. Двореца Гуелл). Дълбоко смирен, религиозен, почти мистичен най-невероятния архитект се е отличавал преди всичко с морал.

Ситуацията в Барселона в края на XIX век - сходна с тази в София

Разбогатели от внос/износ с Индиите търговци (така наричали Америка по традиция от Колумбово време); индустриалци, които не си знаели парите; желание за светска, плътска, всякаква, а също и архитектурна изява. Сходна - в смисъл концентрацията на парични средства. Не по отношение придобиването им. Макар за Гуелл, великия спонсор на Гауди, да се мълви, че изкарал страшно много от долнокачествено вино, което изнасяли с тъста си Маркиз де Комияс за Куба, заводи, разбира се, не приватизирал, за да ги разпродаде за старо желязо, нито пък убивал по поръчка, които му пречили. Имал страх от бога, закона и...морал.

Морал. Това е, което старата архитектка, падаща ми се майка, ми откри със замечтания си поглед: сградите се били прегръщали, макар проектантите, както и сега, по всяка вероятност да са се мразели. И то толкова, че един от тях минал по всички библиотеки и регистри и унищожил оригиналите на всички проекти на Серда, авторът на необичайния правоъгълен план на града със скосени ъгли на кръстовищата, където е толкова удобно и до днес да паркираш.

И понеже не съм самозабравил се критикар, спотайващ се в чужбина, ще посоча и един, според мен, добър пример за модерна архитектура София, който малцина забелязват. Не знам архитектът кой е. Намира се на излаза на околовръстния път с Борис Трети. Магазин за осветителни тела. Наклонена сграда. Трудно за възприемане идея отначало, но архтектът е оставил видима хоризонталната конструкция на етажите сякаш за да ни успокои, че това е само игра, игра на въображение и форми, която не ни заплашва. Няма измама - както при добрите илюзионисти, фокусът е разкрит. Има професионален морал. Мисля, че тази сграда би направила чест не само на София, където не я забелязват, но дори и на Барселона. Моите поздравления за нейните автори.