Светлан Стоев за Северна Македония, Русия, Европа и изборите в чужбина | Новини и анализи от България | DW | 07.07.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Светлан Стоев за Северна Македония, Русия, Европа и изборите в чужбина

Какъв натиск упражнява ЕС върху София по отношение на Северна Македония? Какви са позициите на България спрямо Западните Балкани и Русия? Как е организиран вотът в чужбина? Интервю с външния министър Светлан Стоев.

Светлан Стоев, служебен външен министър на България

Светлан Стоев

МВнР има една важна компетентност, свързана с изборите: секциите в чужбина. Какво планирате, за да протече изборният ден в чужбина нормално и да се избегнат струпванията пред секциите?

Светлан Стоев: През последните години рязко се увеличи българското присъствие в редица държави, увеличи се и ангажираността на сънародниците ни в чужбина спрямо протичащите в България демократични процеси. Само в Германия, например, в момента има близо 400 000 наши съграждани - колкото населението на един голям български областен град. В голяма степен от нашата правилна организация и действия зависи те да могат безпрепятствено да упражнят конституционното си право на глас. От друга страна, в сравнение с предишни избори и след последните промени в Изборния кодекс, новост е и рекордно големият брой избирателни секции за вота зад граница на 11 юли - 782 секции в 68 държави. А това представлява увеличение от близо 70% в сравнение с изборите на 4 април, когато секциите в чужбина бяха 465. Освен това за първи път в 273 секции в 24 държави ще може да се гласува с машини.

Искрено се надявам, че с увеличения брой на секциите, особено в държави с големи български общности, опашки пред избирателни секции зад граница вече няма да има. Уверен съм, че сънародниците ни ще гласуват спокойно.

В Европа, например, броят на секциите бележи абсолютен рекорд - 483 секции в 22 държави.  Най-много са те в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия - 135 секции (286% увеличение спрямо април 2021). В Германия имаме също рекордно увеличение на броя на секциите от 70%. В Турция ще бъдат разкрити 112 секции, в Испания - 67. В Гърция на 11 юли ще отворят 32 секции, включително се погрижихме изборни секции да има на места, където се предполага, че ще има голям брой почиващи по това време български граждани.

Новите условия за гласуване в чужбина усложниха задачата ни и ни изправиха пред редица организационни и логистични предизвикателства - как, например, особено в сезон на отпуски да намерим както места, така и представители за секционните избирателни комисии в чужбина, или как навреме да доставим машините.

Въпреки това, в сравнение с вота на 4 април 2021, за по-малко от два месеца, със същия човешки ресурс и при непроменени в сравнение с предишния вот срокове свършихме двойно повече работа. След приключването на изборите, ние ще направим нашия анализ, като се надявам в бъдеще законодателят да обмисли промени, включително в сроковете на изпълнение на задачите по организиране на вота в чужбина.

Какво свършихме сега? Вече са доставени зад граница и се съхраняват в дипломатическите и консулските ни представителства всички 421 машини, от които за най-големите български общности има 95 в Германия, 58 в Испания, 69 в Турция, 65 във Великобритания, 21 в САЩ и др. Изпратени са и всички изборни книжа, както и 710 000 бюлетини за гласуващите зад граница. Организационно и технически сме подсигурили работата на СИК зад граница. Направили сме предложения за окомплектоване на съставите на секционните избирателни комисии зад граница, включително с представители на българските общности. МВнР е осигурило и командировани служители за членове на СИК като представители на държавата. Общо ще разчитаме на около 5800 български граждани, които доброволно ще се включат в процеса по организирането и провеждането на изборния ден.

Така че на финалната права преди изборния ден смея да кажа, че се справихме. Нямаше да успеем да направим всичко това без денонощния труд на колегите в министерството и дипломатическите и консулските ни представителства, както и без активността на българските общности в чужбина. От сърце им благодаря!

Вече неколкократно беше оповестено, че от това правителство не може да се очаква промяна на позицията за старта на преговорите за еврочленство с Република Северна Македония. Водите ли все пак разговори със Скопие? Какъв точно натиск упражнява ЕС върху София в това отношение?

Светлан Стоев: Разбирането на България винаги е било, че напредък в отношенията ни с Република Северна Македония може да бъде постигнат само чрез откровен и ориентиран към конкретни резултати диалог. В този смисъл нашата готовност за разговори със Скопие винаги е била налице. Паралелно с това трябва да е ясно, че тази комуникация е двустранна, а постигането на напредък зависи не само от декларираното публично желание за водене на разговори, а от провеждането на диалог, изпълнен със съдържание, и от изпълнение на поетите ангажименти.

Служебното правителство продължи да се ръководи от приетата през 2019 от правителството и парламента национална позиция относно европейската перспектива на Република Северна Македония. Нека подчертая, че тази позиция не е конюнктурна, а обективно обоснована от проблемите, произтичащи от неизпълнението на двустранния ни договор от 2017 от страна на нашите съседи. Неслучайно тя не само бе подкрепена от всички парламентарно представени партии в 44-тото Народно събрание, но зад нея застава и огромното мнозинство от българските граждани.

Инвестирахме значителни усилия и време с цел възстановяване на нормалния диалог и доверието между двете страни. През последните месеци бяха проведени срещи на всички нива - президент, премиер, министър, експерти. Разговорите бяха конструктивни и открити. Въпреки че различията се запазват, тези срещи бяха полезни, за да изясним позициите си. През последните месеци активизирахме диалога и с европейските партньори, с цел да обясним позицията си по Преговорната рамка за Република Северна Македония. Мисля, че стъпка по стъпка партньорите ни в ЕС разбират, че консенсус е необходим и той предполага всички държави членки да са част от решението и да се чувстват комфортно. Доволен съм, че това послание беше ясно заявено и от комисаря по разширяване Оливър Вархеи на последното заседание на Съвета „Общи въпроси“ на 22 юни 2021 г., когато последно се обсъждаше темата. Разбираме желанието на нашите партньори в ЕС за откриване на преговорите с Република Северна Македония - това е и наш интерес, но при условие че имаме поисканите гаранции, за да може процесът на разширяване да е устойчив, предсказуем и вдъхващ доверие.

Вярвам, че България и Република Северна Македония могат да постигнат напредък само по пътя на откровения диалог, фокусирани върху намирането на прагматични, устойчиви и взаимно приемливи решения на предизвикателствата, които са наследени от миналото. Разбира се, за това са нужни усилия и от двете страни. В този смисъл, продължаващите провокации и публични прояви на език на омразата срещу България в Република Северна Македония - поредният крещящ пример беше само преди няколко дни - не допринасят за утвърждаването на добросъседските отношения и затрудняват възстановяването на доверието между двете страни, което е в пряк интерес на хората от двете страни на границата.

За вас се смята, че сте убеден европееец и атлантик, бяхте посланик в Германия, Швеция и Дания. Какво е личното Ви отношение към приемането в ЕС на държавите от Западните Балкани? Доколко те са подготвени, в каква поредност, как може България да им помогне?

Светлан Стоев: Бъдещето на Западните Балкани е в ЕС. Като страна от региона, България има искрен интерес нашите съседи да станат част от европейското семейство. Европейската перспектива на Западните Балкани е водещ дългосрочен приоритет на българската външна политика. Доказали сме го и на практика - нека припомня, че настоящата дискусия за започване на преговорите с Република Северна Македония е възможна благодарение и на българското председателство на Съвета на ЕС, по време на което с много усилия успяхме да върнем темата за европейската интеграция на Западните Балкани високо в дневния ред на ЕС, след пауза от почти 15 години, и така да отворим перспективата за започване на преговорите с Република Северна Македония и Албания.

Гарантирането на доверието и запазването на динамиката на процеса на разширяване е от ключово значение. Едновременно с това следва да е ясно, че той не се характеризира с автоматизъм. Водещ принцип в този процес е принципът на оценка на собствените заслуги и степента на изпълнение на необходимите критерии. Затова е невъзможно, а и неправилно, да определяме поредност за присъединяване. В този контекст намираме за контрапродуктивно налагането на изкуствени крайни срокове и създаване на нереалистични очаквания.

Страните от Западните Балкани все още имат да преодоляват редица предизвикателства. Част от тях са сходни с тези, които България трябваше да преодолява в процеса си на присъединяване. Ето защо ние сме в позиция да предлагаме своята експертиза и опит и го правим постоянно.

Други предизвикателства са свързани с наследството на бивша Югославия - тук имам предвид най-вече регионалното сътрудничество и добросъседските отношения. Тези предизвикателства са сложни и изискват искрена воля и решимост от самите страни кандидатки. В този аспект ЕС и България помагат с множеството регионални инициативи и насърчаване на добросъседските отношения.

Наред с категоричния си политически ангажимент към европейското бъдеще на региона, България оказва и целенасочена практическа подкрепа за страните от Западните Балкани. Имаме активен принос за устойчивото развитие и стабилността на държавите от Западните Балкани чрез многобройните проекти, финансирани в рамките на българската официална помощ за развитие, насочени към насърчаване на демократичните процеси, основани на ценностите на демокрацията, върховенството на закона, прозрачността и ефективността на институциите.

Регионът е сред най-големите нетни реципиенти на финансиране по българската помощ за развитие, както и на хуманитарна помощ. През 2021 България подкрепя финансово 9 държави от Западните Балкани и Източното партньорство, като предоставя общо почти 2 млн. евро безвъзмездни средства по 57 проекта.

Отношенията на България с Русия са доста обтегнати след поредица от шпионски скандали и изгонвания на дипломати. Ще продължите ли курса на предишното правителство в това отношение?

Светлан Стоев: Още с встъпването си в длъжност на 12 май тази година заявих, че веруюто ми на служебен министър на външните работи ще бъде приемствеността във външнополитическата линия. В отношенията си с Русия България се ръководи от своите национални интереси и международни ангажименти и задължения, произтичащи от членството ни в ЕС и НАТО. Между България и Русия съществуват дългогодишни исторически традиции, културна близост и приятелски отношения между народите. Искаме да развиваме с Русия отношения, основани на равнопоставеност и прагматизъм. Двустранните ни връзки могат да бъдат подобрени на базата на равнопоставен политически диалог, на взаимноизгодно сътрудничество, включително в сферата на енергетиката, туризма, културата, науката и образованието.

За нас е изключително важно запазването на единния подход и всеобхватното прилагане на 5-те водещи принципа на ЕС към Русия, потвърдени от Европейския съвет през юни.

В същата връзка: военната активност в Черно море нараства, нараства и активността на НАТО в региона. Смятате ли, че съществува опасност за сигурността на България? Има ли колебания относно българския ангажимент в НАТО?

Светлан Стоев: Наистина, през последните години в средата за сигурност в Черноморския регион настъпиха значителни промени, предизвикани от геополитически и военни предизвикателства, генерирани от множество фактори. Руската агресия спрямо Грузия през 2008 г. и конфликта с Украйна, включително незаконното анексиране на полуостров Крим през 2014 г., са повратен момент по отношение на сигурността в Черно море. Ускорената модернизация на руския Черноморски флот и милитаризирането на Крим засилват риска пред сигурността в черноморския регион и налагат противопоставяне на опитите за регионална хегемония от страна на Русия.

Стратегическата важност на Черноморския регион за евроатлантическата сигурност отдавна е призната в Алианса. В отговор на произтичащите от този регион заплахи се изпълняват мерки по Адаптирано предно присъствие в България и Румъния, чиято цел е укрепване на сдържащия и отбранителен потенциал и демонстрация на съюзническата солидарност, решимост и способност за защита на съюзническата територия. Засиленото присъствие на НАТО в региона допълнително повишава ситуационната осведоменост и засилва подкрепата за партньорите Грузия и Украйна, чрез предоставяне на повече обучителни дейности и учения на военноморските сили.

Проактивното и засилено присъствие на НАТО в Черно море е насочено към деескалация и предотвратяване на евентуални конфликти. Това значително допринася за управление на рисковете пред националната ни сигурност, произтичащи от средата за сигурност в Черноморския регион. Тези действия са пропорционални, отбранителни и в съответствие с международното право.

Двустранните отношения с Германия сигурно са важни за Вас както по политически, така и по биографични причини. Кои са централните теми в тези отношения: Европа, миграцията, инвестициите, двустранната търговия? Установихте ли контакт с германския си колега Хайко Маас?

Светлан Стоев: Първо бих искал чрез вас да изразя благодарността си за полученото съгласие на федералното правителство и държавните институции в Германия за разкриване на изборни секции в страната, което ние - като правителство, като държава - много високо оценяваме.

С Германия имаме отлични двустранни отношения, тя е наш стратегически партньор, доверен съюзник и дългогодишен приятел. Поредното доказателство за равнището и характера на двустранните ни връзки е и участието на президента Франк-Валтер Щайнмайер в Срещата на върха в рамките на инициативата "Три морета" в София.

Разчитаме на подкрепата на Германия за изпълнение на ключовите приоритети на България по присъединяването към Еврозоната и Шенген.

Убеден съм, че има огромен потенциал и в развитието на отношенията между нашите две страни. Въпреки пандемията от коронавируса, например, двустранната търговия запазва стабилни нива като Германия заема 1-во място като външнотърговски партньор на България. Стокообменът ни за 2020 г. възлиза на 8,2 млрд. евро, а преките чуждестранни инвестиции за периода от 1996 г. до януари 2021 г. от Германия са в размер на 3,593 млрд. евро. Германско-българската търговска камара в София прави непрекъснато анкети сред представителите на германския бизнес. Над 90% от фирмите, които работят в България, са доволни от инвестицията си и биха инвестирали пак. Нека споделя с вашата аудитория, че една от големите комерсиални телевизии в Германия предоставя на публиката си в немскоезичното пространство апликация за смартустройства, която се прави в София.

Ние продължаваме да насърчаваме интереса на германските компании към нови инвестиции в автомобилната и машиностроителната промишленост, електрониката, възобновяемите енергийни източници и др. Германия е и водещ туристически партньор на България сред страните от ЕС и е един от най-важните пазари за българския туристически продукт. Очакваме германските туристи, които традиционно прекарват летните си отпуски у нас, отново да изберат България.

Именно силните връзки между бизнеса и хората правят силни и стабилни и отношенията между държавите. В този смисъл да не пропусна факта, че българските студенти традиционно избират германските университети, за да получат или продължат образованието си. Така е благодарение на обучението по немски език, което се насърчава от най-ранна възраст в нашата страна. Немският език е вторият най-изучаван чужд език у нас. Радва ни и фактът, че в Германия към момента има 14 висши учебни заведения, които предлагат учебни програми със специалност "Българистика" или преподаване на български език под една или друга форма.

Не пропускам възможност да се обърна лично към Хайко Маас на немски. Видяхме се и на двата Съвета - формат ГИМНИХ в Лисабон и по Външни работи в Люксембург. Говоря винаги и с удоволствие на немски. В професионалната си дипломатическа кариера особено ценя опита, който натрупах като ръководител на българското представителство в Бон. За мен това е градът на Бетовен, на Аденауер, но и на Дойче Веле. Радвам се, че ръководството на медията съхрани българската редакция.

***
Интервюто е взето в писмена форма.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание