Светената вода на Божидар, чудесата и идиотизмът | Новини и анализи от България | DW | 07.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Светената вода на Божидар, чудесата и идиотизмът

Светена вода от Плиска – това е поредното чудо, измислено от Божидар Димитров, което отново накара медиите в България да се впуснат в надпревара по идиотизъм. Ивайло Дичев прави благочестив опит за анализ.

Ще ви кажат, че медиите са рожба на модерната епоха, ерго в тях нямат място ирационалните неща. Тъкмо обратното. В общество без йерархии, образование и авторитети медиите започват да се състезават по идиотизъм, в борба за оредяващия читател.

Повод е поредното чудо, измислено от Божидар Димитров: една художествена линия, която започва от пророчеството на Ванга, че когато в Плиска бликне вода, ще се оправим, минава през измитата глава на премиера Борисов, скромно представен като наследник на Борис I и стига до обещанието на вестник "Стандарт" да бъдат подарени 10 000 безплатни флакончета с въпросната вода, междувременно обявена за светена, раздавани от пунктовете на "Лафка". Значи малко езичество, малко християнство, малко бизнес, много национализъм и подмазване на властта.

Boschidar Dimitrow Stojanow

Божидар Димитров

Сензационни новини без край

Хватката е железна, защото няма как да се оспори легенда. Нали тя по определение е извън полето на рационалните аргументи - или я има, или я няма, или се харчи, или я забравяме. За това и повечето учени просто повдигат презрително рамене на поредната дивотия и не считат за нужно да влизат в спор. А защо православната църква не протестира, защо не се чувстват обидени от подобна подигравка с българското т.нар. националисти - явно мислят, че печелят нещо, че по този начин се бие по омразната либерална интелигенция.

Но забележете: вече няма седмица без сензационна новина. "Открит е дворецът на Константин Велики в Сердика", "Българи патентоват лекарство срещу рака от най-обикновен нашенски чесън", "Българките са най-красивите жени", "Молитвата "Отче наш" убива микроби", "Плиска бил вторият по големина град в света след Константинопол", "В гените ни няма нищо славянско" и т.н. и т.н. Като се замисля, най-често сензациите се въртят около българската идентичност и здравето - вероятно тези теми най-много се харчат. В сферата на здравето все пак има някакъв разум, поради отговорността на професионалните лекари (министър Москов например лично призова гражданите да не се поддават на анти-ваксинните истерии). В сферата на археологията обаче непосредствена опасност за живота няма, ето защо нищо не спира полета на въображението.

Какво различава чудото от научната хипотеза? Чудото се явява изведнъж в цялата си пластична реалност. Да вземем следния пример: да речем, че е открита планета, подобна на земята. Как реагира ученият? Той прави сложни заключения по отразената светлина и смущенията в орбитата на съответната звезда, съмнява се, предлага различни версии на обяснението. Журналистът обаче се бори с конкуренцията - той няма време за съмнения и ще представи пейзаж на хипотетичната планета, населена с хора като нас. Какво пък, нямаме ли право да помечтаем? Нали тия сюжети ни ги разправят всяка вечер по телевизията - нови светове, неочаквани обрати, чудодейни решения.

Ivaylo Ditchev

Ивайло Дичев

Чудесата предизвикват пристрастяване

Проблемът е в масовото оглупяване на нашата медийна публика, която не може да се защитава от сензации. Чудесата предизвикват особен тип пристрастяване: както при наркотика трябва да увеличаваме дозата, за да продължим да възприемаме. Оттук новата сензация прогонва старата, скачаме безпаметно от една небивалица към друга и всеки път харддискът се форматира до голо. И в края на краищата не просто не знаем, а и дори не вярваме в нищо, цялата тази пошла врява почва да минава пред очите ни без да ни докосне.

Защо журналистите не поставят подобни научни чудеса в рубриката "Любопитни факти", както беше едно време? Вероятно претенцията за автентичност увеличава естетическото удоволствие. И тиражите.

Редакцията препоръчва