Самуел Финци: ″Комизмът произлиза от отчаянието″ | Новини и анализи от Европа | DW | 11.12.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Самуел Финци: "Комизмът произлиза от отчаянието"

Актьорите Самуел Финци и Волфрам Кох бяха удостоени с една от големите театрални награди в немскоезичния свят – Пръстена Гертруд Айзолд. В разговор с Александър Андреев Финци разказва за себе си.

В мотивите на журито се казва, че Самуел Финци и Волфрам Кох са една от "най-добре сработените театрални двойки през последното десетилетие, в чийто театър присъства както отчаянието, така и невероятният комизъм". Наградата им се присъжда за няколко постановки, включително и за ролите на Владимир и Естрагон във „В очакване на Годо” от Самуел Бекет под режисурата на българина Иван Панталеев. Наградата е дотирана с 10 хиляди евро.

Александър Андреев: Чувстваш ли се невероятно комичен на сцената?

Самуел Финци: Не, не се чувствам само комичен. Комизмът произлиза от отчаянието.

АА: Как всъщност става това – да играеш на немски, след като изобщо не знаеше езика, когато дойде в Германия преди двайсетина години?

СФ: Преди близо 25 години – тогава се замислях за езика, сега вече не се замислям.

"Аз съм просто актьор"

АА: Направи свръхуспешна кариера в Германия, но по медиите все още често пъти те наричат „български актьор”. Дали това те дразни или радва? Като какъв актьор се чувстваш – български или германски?

СФ: Аз се чувствам… (мълчи, после му става смешно) Това е вечният проблем на тези, които пишат. Защото те имат нужда от някакво работно определение. Аз се държа настрана. За мен няма никакво значение кой откъде е. Разбира се, странно е, че след двайсет и пет години, след като прекарах повече от половината си живот в Германия, все още някой изпитва нужда да упоменава произхода ми. Аз не мога да кажа нито че съм български, нито че съм немски актьор. Аз съм просто актьор.

АА: А на какъв език мислиш?

СФ: На какъвто падне (смее се). Според ситуацията.

АА: А в личния си живот? Син си на легендарния български актьор Ицко Финци, но родителите ти са в България. Къде е домът ти, кои са близките и приятелите ти, семейството ти?

СФ: В момента домът ми е в Южна Франция, защото решихме с жена ми и децата малко да избягаме от Берлин, от сивото и студеното. Но продължавам да работя в Берлин в „Дойчес театър”, "Фолксбюне", "Берлинер Анасамбъл" и да се снимам в киното или за телевизията в Германия.

АА: Какви са, колко са децата, които чувам зад гърба ти?

СФ: Две са, момче и момиче.

АА: Говорят ли български?

СФ: Синът ми говори, дъщерята е още малка. Но разбира и тя.

Die Perser Deutsches Theater Berlin Dimiter Gotscheff

Санчо заедно с Волфрам Кох (вдясно) на сцената на "Дойчес театър" в Берлин

Александър Андреев: Връщаш ли се в България, виждаш ли се с родителите си често?

Самуел Финци: Да, разбира се, връщам се и ги виждам редовно. Нали живеем в Европа без граници все пак.

АА: А като се върнеш – как изглежда съотношението? Ти ли си син на Ицко или Ицко е баща на Санчо?

СФ: (смее се) Виж сега, аз скоро ще стана на 50 години…

АА: Кой е по-известният от двама ви?

СФ: Къде? В Германия съм аз, в България е той (смее се).

"Тук има пари за култура"

АА: Често се казва, особено в България, че театърът е безхлебна професия. Ти сякаш опровергаваш това твърдение. Как живее един актьор в Германия? Стигат ли парите?

СФ: На някои – не, на други да. Лично аз не мога да се оплача, но пък и не работя малко. Иначе ситуацията с театрите в Германия е може би най-уникалната в цяла Европа. Средните хонорари в телевизията и в киното също са високи. Мога дълго да ти говоря за тези неща, така че накратко: тук има пари за култура. Да, непрекъснато се говори за икономии, за съкращения, но трябва да ти кажа, че държавата все пак харчи доста пари за култура.

Самуел Финци е роден през 1966 в Пловдив, получава театрално образование в София, а от 25 години работи в Германия, където има зад гърба си десетки роли на театралната сцена, в игралното кино и в телевизията.

Редакцията препоръчва

Реклама