Само чудо може да помогне на Макрон | Новини и анализи от Европа | DW | 08.05.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Само чудо може да помогне на Макрон

Френската изборна драма приключи по-добре от очаквано - Макрон се наложи категорично над Льо Пен. Но това беше по-леката част от упражнението. Най-трудното тепърва предстои, твърди нашата наблюдателка Барбара Везел.

Той винаги е бил отличник. Нещо като вундеркинд. В целия си досегашен живот Еманюел Макрон е успявал във всичко, с което се е захващал - от талантлив пианист и успешен инвестиционен банкер до президентски съветник и министър на икономиката. А сега стана и президент на Републиката - това е най-стремителната кариера в историята на френската политика. В условията на крайно трудна политическа ситуация му се удаде да декласира Марин Льо Пен - терминаторката от дясноекстремисткия „Национален фронт”. Независимо от големия брой въздържали се и от многото невалидни бюлетини, с които избирателите дадоха глас на протеста си, Макрон все пак разполага със сериозен мандат да управлява.

Прясно избраният президент проведе един от първите си телефонни разговори с германската канцлерка Ангела Меркел. Не само тя, но и много от останалите европейски лидери навярно са били истински облекчени от резултата от френските избори. Защото цареше истински страх, че антиевропейски настроената Марин льо Пен би могла окончателно да подкопае устоите на обединена Европа. Но се отървахме. Еманюел Макрон доказа, че нашествието на популизма и десния радикализъм може да бъде спряно.

Ще бъде ли изобщо в състояние да управлява?

Само че новият обитател на Елисейския дворец няма много време за отпразнуване на победата. Проблемите му започват още с търсенето на мнозинство в Националното събрание. До парламентарните избори след четири седмици неговото движение „Напред” ще трябва някак си да се превърне в организирана партия. Мнозина депутати от Социалистическата партия на Оланд вече обявиха, че с удоволствие ще подкрепят Макрон - стига, разбира се, да бъдат преизбрани. Но социалистите са на колене и изобщо даже не е сигурно дали ще успеят да запазят поне малка частица от предишната си власт. Помощ не може да се очаква и от средите на крайната левица - веднага след изборите оттам отново заваляха обиди.

Консервативните републиканци пък се надяват да съберат мнозинство в новия парламент - като един вид реванш за безславното поражение на техния кандидат-президент. Партията им е разцепена на едно умерено крило, което е готово да си сътрудничи с Макрон, и на една дясна фракция, която не желае нищо друго така страстно, както неговия провал. Подобно на левицата, и те очевидно са готови на политическо самоубийство. Затова е неясно дали ще може да се състави някакво „мнозинство на разума”. И дали Макрон изобщо ще бъде в състояние да управлява.

Новият президент ще трябва да покаже дали с помощта на здравите си нерви, острия си ум и способността си да кове съюзи ще успее да даде решаващ тласък за развитието на Франция. Още повече, че в случая става дума за една изключително своенравна страна, скована от ригидни принципи и от нежелание за реформи.

Барбара Везел

Барбара Везел

Непосилна задача

Сега Макрон ще трябва да поведе тази страна напред. Ще трябва да преодолее социалните противоречия, да стимулира развитието на провинциалните региони, да създаде работни места в бедния Север, да направи икономиката конкурентоспособна - и всичко това срещу съпротивата на екстремистите от левия и от десния спектър. Казано накратко: Макрон ще трябва да сътвори някакво чудо, за да преобрази вечното недоволство на французите в активно желание за промяна. Да не говорим, че десните екстремисти на Марин льо Пен ще продължат да насъскват, да сеят омраза и страх.

Макрон ще трябва да намери правилен подход към тази деструктивна черта на част от своите сънародници. И ще трябва да направи всичко възможно, за да обедини тази разпокъсана страна. Лесно е да се каже, но е много трудно да се изпълни на дело. Защото в случая става дума не само за безработицата и бедността, а и за преодоляването на онези лоши черти от човешкия характер, които вървят ръка за ръка със социалното изпадане.

Няма никакво съмнение: най-младият президент във френската история носи огромен товар на плещите си. Макрон ще трябва да спаси страната си, а заедно с нея и Европа. Но знае ли човек - щом досега е успявал във всичко, може пък да се справи и с това.

Редакцията препоръчва

Реклама