Само мармаладът в кифлата е същият | Начало | DW | 12.09.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Само мармаладът в кифлата е същият

От две години не се бях прибирала в моя роден Бургас. Бях много развълнувана: исках да чуя шума на морето, да усетя мириса на водораслите, да видя гларусите. Но защо всичко е изведнъж тъй различно?

Завръщане

Завръщане

Днес в редакционния ни блог пише Райна Бройер:

Само първите години от живота си прекарах в Бургас, след това заминах надалеч, но те бяха достатъчни, за да запазя в себе си най-милите спомени от моето детство: Гъбката в началото на Морската градина, от която баба ми купуваше сладолед, детския кът до Флората, в който до стъмване играех,  влакчето, на което се возех с дядо, часовника на ъгъла на Богориди и Александровска, на който се уговаряхме за разходка, лятното кино, в което гледах “Уилоу”. И така цяла година все чаках да дойде лятото, за да се прибера у дома. Това лято сякаш беше друго. Смесиха се особени чувства в мен - хем безкрайна радост, хем неоправдана носталгия. Защо ли?

Преди и сега

Още при влизането в града, на самата магистрала от София, погледът ми улови една табела, на нея не пишеше просто “Добре дошли в Бургас”, не. Благодарение на задръстването по шосето, което е съвсем обичайно за този сезон, ми остана време да прочета надписа: “Бургас е най-добрият град за живеене”. До този извод са стигнали слушателите на Дарик радио и читателите на 24 часа.

Parkanlage Burgas Bulgarien FLASH Galerie

Аз този извод го направих още през 80-те, тогава на главните улици в Бургас хора продаваха скариди в хартиена фунийка, на ъгъла до Историческия музей имаше щанд за понички и на всеки метър имаше по някой дядо, седнал пред кантар и табелка върху него “10 стотинки”.

Тези неща отдавна ги няма благодарение на глобализацията, която замърси Черно море и скаридите измряха, поничките бяха заместени от кроасани, а кантар вече има всеки вкъщи. Така че стига с носталгията, светът се развива и Бургас заедно с него.

Раздяла със спомените

Имаме апартамент точно до Морската градина, тя е първото място, на което отивам, щом стъпя в Бургас. И така аз веднага тръгнах да видя Пушкин, който както винаги стоеше гордо със своето наметало и с глава, вдигната нагоре - на същото място, както и всяка друга година. Но той сякаш беше единственият, който не се беше мръднал, а всичко около него растеше, младееше, развиваше се.

Засяти са млади дръвчета, цялата градина е обагрена с различни цветя, фонтаните работят, пейките са нови, лампите светят нощно време, при това всичките, паметниците са лъснати, даже и влакчето е видяло нова боя, Казиното на брега на морето, което беше порутено и години наред грозеше като някакво петно Морската градина, сега е културен център, парапетът на голямата морска тераса е завършен, алеите са равни, а грозният бункер се смее…

Brücke Burgas Bulgarien FLASH Galerie

Поемам дълбоко въздух и не мога да повярвам. Направили са паметник на Петя Дубарова, време беше. Оглеждам се, толкова много нови неща. Толкова хубаво и толкова чуждо някак. Трябваше да минат няколко дни, за да свикна с новото. Не ме разбирайте погрешно, градът е в нова светлина, по-хубава, по-модерна, по-… западна, но аз просто попаднах сякаш в нов град, а не в моя Бургас, града на момчето, което говори с морето…

Една кифла с мармалад, моля

Тръгнах да търся моя Бургас и го намерих. В една фурна, в един гараж. Не е променила външността си, откакто се помня. Леличката продавачка сигурно е друга, но престилката и е от старото време. И асортиментът е същият: банички, софиянки, милинки, курабийки. Купих си кифла с мармалад. Мармаладът беше онзи кафяв, леко кисел шипков мармалад, както винаги. Ето го моят Бургас, ето го моето детство.

Продължих нататък и на втори поглед открих в новото и по нещо старо – пак всичките баби се събират на пейките пред Летния театър и се оставят Веселин Маринов да ги отведе поне за миг в тяхната младост. И все още дядовците играят на шах в парка. Излязох от морската градина и тръгнах по централните улици на Бургас. Големият хотел България, преди гордостта на бургазлии, един от най-луксозните хотели по времето на комунизма, още стърчи и никой не му прави конкуренция. Не искам да си призная, че е грозен. Та му се радвам, че не ме е изоставил и той.

Stadtansicht Burgas Bulgarien FLASH Galerie

Центърът на света

И часовникът е там, на същото място и без промяна. Отмерва времето, което аз исках поне за малко да поспре, а то не ме чува. Бургас се води от стрелките на своя часовник и не чака такива като мен, които идват от чужбина за по няколко дена, за да се върнат в спомените си от детството. И центърът е разкрасен с цветя, улиците са нашарени с мозайки, фасадите на повечето къщи са пребоядисани. Ако се разхождате и гледате наоколо, има опасност да изпуснете нулевата точка. На Александровска, в самия асфалт, един златен релеф показва къде е центърът на света - в Бургас. Спор няма.

И накрая, след толкова много емоции, стигнах до един извод: сприятелих се с този нов Бургас, хареса ми, даже толкова много ми хареса, че не исках да се разделям с него. Но отпуската свърши, тръгвам си, куфарът ми тежи, пълен с много нови спомени, които ще пазя до другото лято. А спомените от стария Бургас винаги ще си останат в мен, но сякаш започват да избледняват. Стрелките на часовника не спират да работят.

Автор: Райна Бройер, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва