Само десет години след войната - с армия | Новини и анализи от Европа | DW | 13.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Само десет години след войната - с армия

Призраците от милитаристичното минало на Германия задълго я имунизират срещу желанието да създаде своя въоръжена армия. Студената война в Европа обаче променя ситуацията основно.

Германия след края на Втората световна война. Вермахтът е разпуснат, страната е демилитаризирана и окупирана. Желанието на всички е: никога повече от германска земя да не започва нова война. По онова време никой не може да си представи, че германците отново биха могли да носят оръжие в ръка. Политическото положение в света обаче са променя бързо. Малко след края на войната антихитлеровата коалиция се разпада. Растат и напреженията между Съветския съюз и западните му съюзници Великобритания, Франция и САЩ. Германия се намира точно на границата между двата враждебни блока. През 1949 година се създават двете германски държави - през май Федералната република, а през октомври - ГДР.

Страх от съветско нападение

Когато през 1950 година избухва войната в Корея, западните съюзници се отказват от по-нататъшно демилитаризиране на Германия. Те започват трескаво да се готвят за евентуално съветско нападение. Федералният канцлер Конрад Аденауер настоява пред западните съюзници да дадат гаранции за сигурността на Германия и да увеличат числеността на окупационните войски. В замяна на това западните съюзници настояват Германия лично да се включи в своята отбрана. Така започва дискусията за повторното въоръжаване на страната. Първоначално никой не говори за създаване на германска армия – плановете са за европейска армия с малък германски контингент.Тази конструкция е трябвало да даде сигурност на Германия, но и сигурност срещу евентуално ново разпалване на милитаристични настроения в страната.

През ноември 1950 година Бундестагът провежда първият си целодневен дебат за повторното въоръжаване. В правителствената си декларация Конрад Аденауер защитава своя план за участие на германски войници в бъдещата европейска армия, защото е убеден, че светът, а и Германия са изправени пред "много сериозна опасност". "По онова време всички се страхуваха от това, че руснаците ще ни нападнат", споделя един съвременник.

Никога вече война!

München Protest gegen deutsche Wiederbewaffnung Bundeswehr

Протести срещу повторното въоръжаване - Мюнхен, 1954 г.

Социалдемократите са категорично против създаването на въоръжена германска армия. Те обвиняват Аденауер, че "страхът от Изтока" е само пропаганден инструмент, с чиято помощ иска да милитаризира страната повторно. Социалдемократите смятат, че въоръжаването няма да гарантира сигурността на Германия, а напротив, ще я застраши допълнително. Те смятат освен това, че повторното въоръжаване ще циментира окончателно разделението на страната. Преобладаващата част от населението също реагира възмутено на плановете на канцлера. Разгневени граждани се събират на многохилядни протести под лозунга: "Без мен!" Сред тях са и огромен брой инвалиди от войната. През 1950 година три четвърти от германските граждани се обявяват против повторното въоръжаване на страната.

Редакцията препоръчва

Аденауер уверява своите критици, че ще направи всичко, за да не се стигне до възраждане на милитаризма. Аденауер, който е верующ католик, така или иначе не изпитва особен афинитет към армията. Истинските му цели са стратегически. Германският принос към отбраната на страната, според него, може да върне Германия в лоното на западните общества – а с това и част от суверенитета и свободата на действие във външната политика.

В края на краищата Конрад Аденауер успява да се наложи. През 1952 година Бундестагът гласува за създаването на германски отбранителен контингент в рамките на европейската армия. Тази армия обаче си остава само на хартия, защото френският парламент гласува с "не". Едва сключените по-късно Парижки договори правят възможно създаването на новата германска армия. През 1955 година Германия е приета в Западноевропейския съюз и в НАТО и получава правото да създаде собствени въоръжени сили.

През юли 1955 година Бундестагът гласува закон за волнонаемната служба, който предвижда създаването на корпус от 6 000 войници. На 12 ноември 1955 година първият министър на отбраната във Федералната република - Теодор Бланк раздава на първите 101 войници заповедите за назначението им. Церемонията се извършва в деня на 200-годишнината от рождението на пруския генерал и военен реформатор Герхард Шарнхорст.

Проблемът със старите кадри

Bonn Ernennungszeremonie der ersten 101 Bundeswehr Soldaten

Теодор Бланк раздава заповедите за назначаване на първите войници на Бундесвера /12.11. 1955/

В началото новата армия не разполага с достатъчно кадрови офицери. Затова приема в своите редици и голям брой стари кадри на Вермахта. Към 1960 година в Бундесвера служат над 12 000 офицери от Вермахта и 300 офицери от СС. Ще мине доста дълго време, преди Бундесверът да се дистанцира от това си наследство.

За да не се повтарят грешките от миналото, правителството въвежда стриктни парламентарни механизми за контрол над Бундесвера, които да не му позволяват да се превръща в „държава в държавата”. Основната задача на армията се ограничава до отбраната на страната и защитата й от външно нападение. Максималната численост на Бундесвера е ограничена до 500 000 военнослужещи, подчинени на командването на НАТО. Това обаче не променя факта, че не само социалдемократическата опозиция в Бундестага, но и голямата част от германското население продължават да смятат повторното въоръжаване от 1950-те години за грешка.

Подобно съдържание