Самоубийствената спирала на Путин | Новини и анализи от Европа | DW | 03.01.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Самоубийствената спирала на Путин

Сегашната вражда с Турция е само един епизод от нарастващото противопоставяне между Русия и външния свят. Всеки може да стане следващ "враг", твърди в коментара си за ДВ Игор Айдман.

Едно от последните знакови събития през изминалата година бе поредното обтягане на отношенията с Турция. Руснаците вече свикнаха с безкрайната серия от санкции и контрасанкции. Конфронтационната политика на путиновото ръководство вкарва все нови страни в списъка на държавите, противостоящи на Русия. При това всеки външнополитически конфликт незабавно се превръща в инструмент за въздействие върху руското обществено мнение. Държавата дава заповед на медиите "Дръж!", след което те зареждат населението с ненавист към поредния "коварен противник".

Резултатите от проучване на "Медиалогия" показват, че в края на 2015 година Турция е изместила Украйна и е застанала начело в списъка на враговете на Русия. Тази ситуация веднага се отрази и на резултатите от социологическите допитвания. Почти една трета от руското население е започнала да се отнася по-лошо към турците в последно време. Така например 70 процента от анкетираните одобряват забраната за наемане на работа на турски граждани.

Доскоро Русия поддържаше напълно приятелски отношения с Турция. Турският бизнес присъстваше в много ключови отрасли на икономиката - от строителството, та чак до автомобилната индустрия. Сравнително евтините турски стоки се търсеха от населението. Русия и Турция планираха мащабни съвместни проекти в газовата сфера. Турция беше предпочитана туристическа дестинация за руската средна класа. И само за няколко седмици, в резултат на путиновите санкции, всичко стана на пух и прах.

Русия ще загуби повече от Турция

Symbolbild Russland S-400 Raketenabwehr an Grenze zur Türkei

Руски ракети С-400 по границата с Турция

При положение, че руската икономика и така страда от санкциите на западните страни, е абсурдно тя да се отказва от такъв важен външнотърговски партньор като Турция. Разривът в руско-турските отношения донесе на руснаците повече проблеми, отколкото на турците. И защо беше нужно това странно икономическо самоубийство?

Разбира се, че за разрива има и ирационални причини, като например имперската надменност на руското ръководство и путиновият хулигански морал. Нали си спомняте думите на Путин, че "трябва да удариш пръв", "да режеш из корен, така че нищо да не поникне", "да вкараш противника в ъгъла" и т.н. Това обаче не е главното. "Турският гамбит" на Путин е част от съзнателната политика за създаване в страната на усещане за "обсадена крепост". Можем да определим тази политика като "самоубийствена спирала, водеща страната към катастрофа": материалните проблеми на населението заставят Кремъл да се хвърля във външнополитически авантюри - за отвличане на вниманието от вътрешните проблеми, а те пък, от своя страна, водят до влошаване на икономическото положение и изискват нови военно-патриотични маневри за заблуда. Руското ръководство стана заложник на тази последователност. Ако то се откаже от тази стратегия, ще загуби поддръжката на обществото и ще се сблъска с масовото недоволство на "обезкуражените" от патриотичната зараза. Затова властта има нужда от все нови авантюри.

Не е задължително Турция да остане единствен обект на тези авантюри. Възможно е руското ръководство да се примири с факта, че не може да постави турците на колене. А нов враг може да стане всеки. Достатъчно е някое действие на международната арена да не се понрави на режима на Путин и всяка страна може да бъде нарочена от медиите за враг на Русия. Съдейки по пропагандата, сред кандидатите за врагове се нареждат Полша, балтийските държави и всеки съюзник на САЩ, които обаче си остават главното световно зло в шизофренната представа за света, налагана на руските граждани. Нали и турците, по думите на Путин, преди всичко "лижели з...а на американците".

Край на режима или катастрофа за страната?

Russland Igor Eidman Soziologe Kommentarbild PROVISORISCH

Игор Айдман

Какво може да спре катастрофата за страната? Изборите не са в състояние да променят нищо. Очевидно Кремъл ще допусне до избори само удобните му спаринг-партньори. Хлъзгайки се по путиновата спирала, падащият жизнен стандарт на населението не води до увеличаване на неговия протестен потенциал. Затова са малко вероятни и масови протести. Според анкетите, почти три четвърти от руснаците не вярват, че може да се стигне до масови протести.

Не може да се очакват и действителни реформи "отгоре", въпреки че Кремъл имитира реформа с връщанато на Кудрин в правителството, например. Но при тази власт реалната политика принципно не може да се промени. Всякакви демократични реформи са проява на слабост за управляващата чекистка върхушка. А "пътят на Горбачов" водел до колапс на държавата и капитулация пред Запада. Руските управници ще продължат да вървят по пътя на нарастващо противопоставяне с външния свят, поне докато не изпитат голямо венно поражение или икономически колапс. Само в такъв случай "спиралата" може да бъде прекъсната. Тогава Путин ще изгуби харизмата си на победител, елитите ще се разцепят, а населението ще се освободи от зомбиращото въздействие на пропагандата.

*Игор Айдман е социолог и публицист. Автор е на книгите "Социология на интернет-революцията" и "Новата национална идея на Путин".

Реклама