Самотните деца на Беларус: Когато мама е в затвора | Новини и анализи от Европа | DW | 16.04.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Самотните деца на Беларус: Когато мама е в затвора

Властите в Беларус подложиха на репресии хиляди участници в протестите срещу Лукашенко, много са и задържаните по политически причини. Децата им сега растат без родители. Ето три от техните истории.

За близо деветте месеца на политическата криза в Беларус общо 354 души са попаднали в затвора по политически причини, което е истински рекорд в цялата съвременна история на страната. Това сочат данните на правозащитниците. От репресиите на властите страдат не само политзатворниците, но и техните деца, принудени дълго време да живеят без родителите си.

"Децата не разбират защо е арестувана майка им, та тя не е престъпничка"

Редакцията препоръчва

Беларуската правозащитничка Татяна Гацура-Яворская, която ръководи общественото обединение „Звено“, има четири деца. Те остават без майка на пети април, когато в дома им е направен обиск, а майката е задържана. Тя е и една от организаторките на изложбата „Машината диша, а аз не“, посветена на борбата на беларуските медици с Ковид-19, която властите закриват само няколко дни след откриването й. Освен нея са задържани още четирима души, свързани с изложбата.

Първоначално всички са осъдени по административен ред уж за неподчинение на сътрудниците на милицията. Татяна е глобена, но не е освободена, а е преместена в следствения изолатор: оказва се, че срещу нея е повдигнато углавно обвинение, но същността му още не е известна.

Обискът и задържането, както разказва съпругът на Татяна Владимир Яворский, станал пред очите на техните синове – 18-годишния Олгерд и 9-годишния Данила. „Успяхме да ги убедим да не взимат компютрите на децата, защото са им нужни – нали учат дистанционно. Децата много се вълнуваха – знаеха, че подобни неща се случват с престъпниците и не разбираха защо прибират майка им. Техните разбирания за престъпниците са други“, казва Яворский.

Сега той е поел всички грижи за децата, но изтъква, че отзивчиви граждани вече са му предложили помощ. „По-големите деца (Олгерд, Рагнед и Кастус) вече са юноши и разбират, че обвинението към майка им е политическо, че реално не става дума за углавно престъпление. Само най-малкият още не разбира, но той е само на девет.“

Децата още не са писали на майка си писма в следствения изолатор, Владимир се съмнява, че съпругата му изобщо ще ги получи – политическите затворници обичайно имат проблеми с кореспонденцията. По неговите думи – децата страдат от липсата на майка си, питат кога ще се върне вкъщи и я чакат. „Тази седмица ще се разбере какво ще стане – ще трябва или да повдигнат обвинения на Татяна, или да я освободят“, обяснява съпругът на Татяна Гацура-Яворская.

Рожденият ден на 11-годишния Матвей минава без мама

Ксения Луцкина и 11-годишният Матвей

Ксения Луцкина и 11-годишният Матвей

11-годишният Матвей също става свидетел как задържат майка му - журналистката Ксения Луцкина - на 22 декември 2020 година. Както разказва дядото на детето, Матвей се изплашил, когато сътрудниците на спецслужбите започнали да удрят по вратата, но отговорил, че майка му не е вкъщи и не отворил.

„След това задържаха Ксения и направиха обиск. Матвей го преживя много трудно, и до ден-днешен не желае да се връща в семейното жилище – там му е тежко, затваря се в себе си. Затова гледаме да го изведем оттам колкото може по-скоро“, разказва дядото Олег Луцкин, който допълва, че сега момчето живее с бабите и с дядовците си, които се грижат за него.

Ксения Луцкина е задържана формално по обвинения за неплащане на данъци. До август 2002 година тя работи в беларуската телевизия, след което напуска заради несъгласие с политиката на ръководството и заедно с бивши свои колеги се опитва да създаде алтернативна телевизия. Тя се намира в следствения изолатор вече почти четири месеца.

Заради нейния арест Матвей празнува без майка си своя 11-ти рожден ден. „Матвей разбира всичко, знае къде е майка му. Тя го поздрави за рождения ден, изпрати му красива картичка и писмо, с което го моли да бъде силен и да не се вълнува“, разказва Олег Луцкин.

Тригодишно момче посреща баща си от следствения затвор

Левон Халатрян и тригодишният Мика

Левон Халатрян и тригодишният Мика

Историята на доброволеца Левон Халатрян (от щаба на Виктор Барбарико) и на неговия тригодишен син Мика е още една илюстрация за това колко тежко понасят децата раздялата със своите родители-политзатворници. Левон остава половин година в следствения затвор, обвинен е за „активно участие в действия, нарушаващи грубо обществения ред“.

Левон снима на видео срещата си със сина си след половин година в затвора и я помества в Инстаграм – вижда се колко много се срамува момчето и как не смеe да се приближи до баща си. „Дълго си представях срещата ни, мислех, че ще стане като на кино – тичаме един към друг и се хвърляме в прегръдките си. Но реално и двамата много бяхме отвикнали един от друг. Той беше забравил как да се държи с мен“, разказва Халатрян. По думите му, в един момент Мика решил, че има двама бащи – от единия получавал рисунки, а другият бил до него.

Левон казва и това, че малкият му син като че ли бързо е забравил всичко и не помни, че баща му го е нямало, но скоро пак им предстои раздяла, за която са започнали да подготвят детето. „Няколко пъти му казахме, че ще замина на работа. Сега и мен самия ме притиска ситуацията и колкото повече приближава моментът, толкова повече страдам заради предстоящата раздяла със сина си.“

 

Подобно съдържание