Руснаците не очакват подобрение и продължават да пестят | Новини и анализи от Европа | DW | 26.08.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Руснаците не очакват подобрение и продължават да пестят

Кризата в Русия не е преодоляна, само че руснаците вече са свикнали с нея и са адаптирали потребителското си поведение. На практика почти цялото население продължава да пести, сочат експерти.

Russland Supermarkt Lebensmittel Importverbot Europa (picture-alliance/dpa/V. Astapkovich)

Най-бедната част от хората изразходват близо 48% от доходите си за храна

Реалните доходи на руснаците продължават да намаляват. По данни от руската статистическа агенция "Росстат", доходите на руснаците са се понижили през миналия месец с 0,9 процента. А за първите седем месеца на годината реалните доходи са намалели с 1,4 на сто. По думите на експертите, руснаците вече се свикнали с кризата и са адаптирали своето потребителско поведение към нея. На практика всички пестят. Както най-силно нуждаещите се, така и хората от средната класа. ДВ се опитва да обясни как се е променило потребителското поведение на руснаците.

Как се променя структурата на разходите

Както се съобщава в проучването на икономическата ситуация, подготвено съвместно от института Гайдар и Руската академия на народно стопанство и държавни учреждения, руснаците вече са свикнали с дългата криза, която са изразява в значително понижаване на реалните доходи. И тъй като много от руснаците не могат още повече да ограничават потреблението си, в страната се разпространява схема за подобряване на материалното положение чрез самозадоволяване от малкото частно селско стопанство. Резултатите от анкета показват, че този модел са избрали 32 процента от участниците в допитването. От кризата обаче е засегната и тази част от населението, която бива причислявана към т.нар. средна класа. Резултатите от анкетата  показват, че 69 процента от хората от средната класа пестят от хранене в ресторант, а 63 процента пестят от отпуската. Един от най-характерните показатели на кризата е увеличаването на разходите за храна. "Когато харчим 40 процента от всички разходи за продоволствие, тогава това е признак за бедност", казва икономистът Сергей Смирнов в разговор с ДВ. По данни на Росстат, на които се позовава икономистът, през първото тримесечие на 2017 година най-бедната част от хората са изразходвали близо 48 процента от доходите си за храна. При хората от средната класа този процент е 45,7 на сто.

Russland Rubel Banknoten (Imago/Itar-Tass/V. Smirnov)

Реалните доходи на руснаците продължават да намаляват

Преломната 2015 година

Марина Красилникова е ръководител на отдела за изследване на потребителските нагласи и жизнения стандарт към центъра Левада. "Главната разлика между сегашната криза и кризите през 1998 и 2008-2009 година е в това, че предишните кризи бяха бързо преодолени. При предишните кризи възстановяването на потреблението сред населението се осъществяваше в рамките на една година. През 2015 година обаче окончателно стана ясно, че няма да настъпи подобрение. И от този момент започна принципната промяна на потребителското поведение. 2015 година беше година на преосмисляне", казва социоложката. Промяната на потребителското поведение се изразява в това, че хората започват да се отказват от не особено нужните покупки. И това се отнася до всички разходни пера - от храните до автомобилите. Това развитие се отрази отрицателно върху търговията на дребно и върху автомобилния пазар. "От министерството на икономиката казват, че в Русия се очаква икономически растеж, но населението не го усеща. Затова и не изпитва никакъв оптимизъм. Докато не се промени реалната ситуация, моделът на потребителско поводение няма да се промени. Необходим е икономически растеж, който да бъде осезаем не само за чиновниците", казва тя.

Редакцията препоръчва

На вилата, вместо на море

Кризата се усеща и в столицата Москва. Светлана Серьогина е преводач и майка на три деца. В разговор с ДВ, тя разказва, че доходите на семейството не са се понижили в сравнение с 2013 година. Но поради инфлацията разходите за хранителни продукти растат постоянно и се отразяват значително на семейния бюджет. "Ако преди харчех около 2 000 рубли в магазина, сега харча 5 000. Затова избирам по-евтините магазини", казва тя. Севталана Серьогина е ограничила и разходите за децата. "Когато голямата ми дъщеря тръгна в първи клас, все още нямаше криза. И аз ѝ купих маркови дрехи. А когато по-малките деца тръгнаха на училище, кризата беше в разгара си. И те се задаволиха със скромни дрехи, руско производство", казва Серьогина. Разходите за допълнителните занимания на децата също е трябвало да бъдат съкратени. Сега само две от трите ѝ деца ходят на честни уроци по английски. Семейството ограничава и разходите за почивка през лятото. "Тази година ще прекараме на вилата. Няма да ходим на море, въпреки че то е много полезно за децата, които са алергични", казва Светлана в разговор с ДВ.

Според изчисленията на социоложката Марина Красилникова, в резултат на последните две кризи делът на т. нар. средна класа е намалял с 10 до 15 процента. "Ако говорим за тази категория от населението, която притежава по-големи финансови ресурси от необходимите за удволетворяване на месечните потребности, то тя съставляваше преди кризата от 2008 година 35 до 40 процента от цялото население. Сега делът на този род потребители е намалял с една четвърт", заключава социоложката.