Руските тайни служби: шест важни поуки от близкото минало | Новини и анализи от Европа | DW | 25.04.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Руските тайни служби: шест важни поуки от близкото минало

2021 е годината на руските тайни служби: бяха разкрити четири тайни операции. България играе централна роля в една от тях. Покрай разкритите схеми можем да си извадим поне шест поуки за тайните служби на Русия.

Путин държи реч пред офицери от ГРУ през 2018

Путин държи реч пред офицери от ГРУ през 2018

2021 е годината на руските тайни служби. За по-малко от пет месеца научихме за четири зрелищни руски тайни операции: в Берлин беше разкрит електротехникът с агентурно, ЩАЗИ-минало Йенс Ф., хванат да продава строителните планове на германския Бундестаг на тайни агенти от руското посолство в Берлин; в България беше разкрита руска шпионска мрежа около бившия шеф във военното разузнаване Илия Илиев; в Италия беше задържан Валтер Биот, капитан на фрегата, за продажба на секретна военна информация; и накрая в Чехия вътрешното министерство идентифицира офицери от руското ГРУ като извършители на експлозията в склад за боеприпаси във Врбетице през 2014 година - същите офицери, стоящи зад отравянето с Новичок първо на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015, а три години по-късно и на Сергей Скрипал. Българските власти разследват дали ГРУ не стои и зад неразкритите експлозии в оръжейни складове на фирмата на Гебрев "Емко", случили се по същото време.

Не са забравени и отравянето на руския опозиционен лидер Алексей Навални през август 2020, кибератаката срещу "Solar Winds" от 2019 и тази срещу Бундестага през 2015 година. Въобще руските тайни служби предизвикаха огромни вълнения. Ето шестте поуки, които можем да извлечем от всичките тези скандали:

1. Руските тайни служби се намират във война

Руските тайни служби, и най-вече военното разузнаване ГРУ, се намират в състояние на война. Сирия, Либия, Централна Азия, Кавказ и преди всичко Украйна - в тези райони Русия е във война. Акции като тази във Врбетице или отравянето на Гебрев е трябвало да подпомогнат военния ангажимент на Русия в тези конфликтни райони чрез прикрити специални операции. Те са насочени срещу поддръжниците на военните врагове на Русия. След 2014 година отпадат и всякакви задръжки да се извършват тежки актове на насилие на територии на западните съюзници. Това обаче не означава безразборно убиване - руските тайни служби са във война, но не водят война на тайните служби.

Редакцията препоръчва

2.  Нищо ново

Тези тайни операции от последните няколко години не са нищо ново: Йенс Ф. в Берлин, Илия Илиев в София, Валтер Биот в Рим - всички тези случаи са класически шпионаж. Новост е само броят на разкритите случаи за сравнително кратко време. Не е новост и това, че руските тайни служби са замесени в дезинформационни кампании: такива е имало и преди - например тази на КГБ и ЩАЗИ от 1980-те години, приписваща на американските военни създаването на СПИН като биологично оръжие. А атентати срещу тайни агенти, преминаващи към чужди служби, или двойни агенти е имало много преди нападенията срещу Александър Литвиненко или Сергей Скрипал: през 1925 година ГРУ отравя в Майнц бившия свой агент Владимир Нестерович, след като той решава да смени работодателя си. Дори и най-новата форма на тайни операции - кибершпионажът не е нищо ново: киберекспертът от американския университет "Джонс Хопкинс" Томас Рид твърди, че кибератаките на тайните служби по същество представляват традиционна шпионска дейност, саботаж и пропаганда, облечени в нова, дигитална форма. А "новата Студена война", чиято фронтова линия сега преминава през Украйна, само съживява старите традиции в това отношение.

3. Разкрити са методите на руските тайни служби

Подробностите около акциите на руските тайни служби разкриват и техните методи. Руските посолства служат за хотспот, откъдето ГРУ и сие задвижват шпионските си мрежи в Германия, България или Италия. Основна движеща сила са парите, а в случая с Германия и България роля играе и това, че участниците имат общо агентурно минало, свързано със социалистическите тайни служби. Когато задачата гласи убийство или саботаж, екипи на междувременно разформированата специална част на ГРУ, известна като 29155, биват командировани в трети страни, откъдето пътуват из цяла Европа, за да изпълнят задачата си. Използването на обиколни маршрути за придвижване, фалшивите самоличности, при които личното име остава същото, а датата и годината на раждане са много близки до истинските, са познати още от съветските тайни служби, както и привилегиите, раздаването на награди и програмите за почивки и грижи за разкритите агенти и техните най-близки. Известен е и арсеналът, който използват руските тайни служби: от отрови като Новичок или полоний, през огнестрелно оръжие, чак до взривни вещества и инсценирани нещастни случаи.

4. Човекът остава в центъра

Русия е една от водещите сили в световния кибершпионаж, но последните акции на тайните служби показват колко важен си остава човешкият фактор. Дори кибершпионажът, както при кибератаката срещу Бундестага през 2015 година, сполучи благодарение на човешка грешка - в случая отварянето на прикачени към мейли файлове. В шпионските истории от Германия, България и Италия пък в центъра стояха подкупени с пари хора. Отново човешки грешки, допуснати от офицери на службите, са виновни за провала или разкриването на тайни операции. Така например офицери от елитната част на ГРУ 29155 са пътували с едни и същи фалшиви самоличности и фалшифицирани паспорти до Чехия, България и Англия. След атентата срещу Сергей Скрипал през 2018 същите тези офицери изхвърлиха опаковката на отровата в кофа за боклук и така причиниха още една смърт - тази на британката Дон Стърджис, която стана неволна жертва на атентата срещу Скрипал.

5. Държавната тайна е в криза

Днес, в ерата на социалните медии, видеонаблюдението и тоталната онлайн-комуникация, неща като защитата на личните данни и личната сфера се намират в тежка криза. Но същото важи и за тъмните държавни тайни на службите, когато те извършват убийства. Това показват разследванията на британската платформа Bellingcat. Именно социалните медии, качени снимки в тях, видеозаписи и запаметени в интернет данни за водени разговори или за пътувания позволиха на разследващи журналисти като Елиът Хигинс или Христо Грозев да реконструират важни детайли от действията на офицерите-агенти, вкл. фалшивата им самоличност, маршрутите на движение и водени от тях телефонни разговори. С разкритията си те показаха и още нещо: колко сходна всъщност е дейността на дигиталната разследваща журналистика и на тайните служби: и в двата случая се търси в интернет публична или полупублична информация, възстановяват се комуникации, съставят се профили на движение и се плаща на информатори, за да се стигне до въпросните данни.

6. Демонстрация на сила или знак за слабост?

Руските тайни служби доказаха, че могат да оперират навсякъде в Европа. Бившият директор на британското вътрешно разузнаване МИ5 Джон Сойерс смята, че биват разкривани не повече от 10 процента от операциите на руските тайни служби. И въпреки това не бива да се заслепяваме от този техен успех. Защото в същото време те са и знак за слабост. Но не само заради многото им оперативни провали. Това, че отново и отново тези операции се извършват от едни и същи офицери, показва, че службите разполагат с ограничени ресурси. А опитите чрез трети страни да се набавят информации за планове на САЩ и НАТО, което е много трудоемко, скъпо и рисково начинание, говорят също и за слабости на Вашингтон и Брюксел. Освен това загубата на политическа репутация и санкциите ни дават основание да се съмняваме в успешната равносметка на тези операции на руските тайни служби.

***

 

Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив: