Руските санкции - шанс за България? | Новини и анализи от Европа | DW | 06.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Руските санкции - шанс за България?

Руските санкции срещу ЕС се усещат в България най-вече в туризма и износа на плодове и зеленчуци. Възможно ли е търговските бариери на Москва да стимулират положителни промени в тези традиционни за България отрасли?

Годишните загуби на българската икономика от руското ембарго със сигурност ще достигнат 200 милиона евро. Оценката се основава на данните за очаквания отлив на руски туристи през новия летен сезон и на някои негативни тенденции в селското стопанство, като например прекратени договори за износ между български земеделски производители и големи руски търговски вериги.

Щетите за България

Шефът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов очаква не по-малко от 160 млн. евро загуби за българските туроператори и хотелиерите заради отлива на руски туристи, който може да достигне до 50% спрямо миналата година. „Освен това тази година ще загубим руските посетители на детските лагери по Черноморието и дотираните от Москва с бюджетни средства социални почивки, които вече бяха пренасочени към руските курорти“, твърди Драганов.

Според работещия за германския туроператор ITS експерт Калин Сутев, очакваната загуба на 200 до 300 хиляди руски летовници не може да бъде потвърдена преди средата на май, когато в Русия приключва кампанията за ранни записвания за ваканционни летувания в чужбина. Сутев изтъква, че спадът в посещаемостта на българските курорти ще се усили и заради агресивната туристическа политика и реклама на Турция и Египет, които са сред преките конкуренти на България на пазара на туристически услуги в Европа. „Сривът на рублата ще струва на Турция между милион и милион и половина по-малко руски туристи. Ето защо туроператорите и хотелиерите в югоизточната ни съседка сега полагат усилия да „дръпнат“ туристи от други големи пазари, като германския. Турците са принудени да свалят цените, които вече са на нивото на тези в българските черноморски курорти. В Германия вече привличаме клиенти за българските курорти само със специални оферти, но въпреки това много трудно наваксваме броя на ранните записвания от първите месеци на миналата година. В крайна сметка кризата в Русия успя да деформира част от европейския туристически пазар, при това съвсем не в полза на България“, казва представителят на ITS.

Кога ще си отиде „балкантуризмът“?

Bulgarien Strand Tourismus

Плажът във Варна

Румен Драганов смята, че въпреки очакваните загуби България ще запази мястото си на нискобюджетна дестинация за не особено претенциозните чужди летовници. „Силното намаление на броя на руските туристи ще доведе до диверсификация на туристическия пазар в страната. Ще загубят най-вече тези, които, образно казано, бяха сложили всичките си яйца в една кошница, разчитайки изцяло на щедро харчещите в чужбина руски туристи и на дотираните от руския бюджет ваканции в България за деца, служители и пенсионери."

Значително по-малки ще са щетите за операторите, които разчитат в по-голяма степен на българите и на туристите от Централна Европа и скандинавските държави. Според Калин Сутев, силното намаление на руските летовници в България не може да бъде компенсирано с допълнителен приток от други туристически пазари. „С какво компенсирахме оттеглянето на скандинавските туристи след поредица от скандали с кражби, грабежи, побоища и дори убийства на младежи от Северна Европа, привлечени от евтиния алкохол в българските черноморски курорти", пита риторично представителят на ITS за България. Всички приказки за подобряване на условията за туризъм в България, например чрез развитието на алтернативни на „плажуването“ туристически дейности, си остават само хипотези, защото преди това някой трябва да инвестира в подобни начинания. Затова и оттеглянето на руснаците от българските курорти няма да стимулира развитието на отрасъла, убеден е Калин Сутев.

Заедно с колегата си Румен Драганов, той отхвърля идеята да се искат от ЕС компенсации заради оттеглянето на руските туристи от България - по примера на земеделските производители. „За разлика от селското стопанство, където Европейският съюз отдавна провежда обща аграрна политика, в туристическата индустрия на общността липсват всякакви подобни инициативи“, мотивира се Сутев.

Шанс за българските селски стопани

Bulgarien Plovdiv Gemüsemarkt

Все още българските плодове се ползват с добро име в Русия?

В аграрния сектор очакваните загуби от затварянето на руския пазар вероятно ще надхвърлят 12 млн. евро годишно. Едва през последните десетина години производството на пресни плодове и зеленчуци за износ бележи подем след срива му през 90-те години на миналия век. Наложеното през август руско ембарго върху вноса на храни от ЕС обаче не е повод за униние сред българските земеделски производители и износители. Шефът на браншовия им съюз д-р Слави Трифонов, за разлика от колегите си в туристическия бранш, е убеден, че промяната е за добро. „Затварянето на руския пазар доведе до свръхнасищане на българския пазар с върнати от Русия европейски храни. Търпим загуби, но виждаме и възможности. Една от тях е възобновяването на производството на български концентрати, необходими за все по-търсените на пазара истински натурални сокове. Досега техните производители внасяха концентратите от чужбина, което е смайващо за страна с традиции в градинарството като България“, казва Трифонов.

Българският бизнесмен в момента изгражда линия за правене на натурални сокове от череши и вишни. „ЕС дотира наполовина инвестициите в подобни начинания. За наша изненада, Русия не само не забрани вноса на натурални сокове, ами премахна и митата върху тях. Първите, които ще навлязат в този специфичен сегмент от руския пазар, имат и най-големи шансове за добри печалби", казва Трифонов. Затова той се колебае дали да чака дотациите от Брюксел за новата си инсталация или да прежали 75 хил. евро и да изпревари конкуренцията.

Редакцията препоръчва