Руска военна активност и в Балтийско море. Скандинавските страни реагират. | Новини и анализи от Европа | DW | 19.01.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Руска военна активност и в Балтийско море. Скандинавските страни реагират.

Швеция и Дания засилват военното си присъствие в Балтийско море, Финландия поръчва изтребители Ф35, Норвегия отваря свои военни бази за американците: скандинавските страни реагират на засилената руска активност в района.

Руски военни по време на учение в областта Калининград

Руски военни по време на учение в областта Калининград

Три военни кораба на руския флот навлязоха от Северно в Балтийско море. Светът сякаш не забеляза това събитие, но скандинавските страни определено му обърнаха сериозно внимание. Руските приготовления за война естествено тревожат правителствата на тези държави.

Швеция прехвърля военни

Шведският кабинет реагира бързо и впечатляващо: на балтийския остров Готланд бяха изпратени бронирани машини, по улиците вече патрулират войници. На този остров живеят около 60 000 души, чиито домове се намират само на 350 километра по въздушна линия от руския анклав Калининград. Днес живописната островна кулиса е помрачена от масираното военно присъствие. В столицата Стокхолм стратегически екипи вече описват възможно най-лошия сценарий: През идните дни или седмици Русия може да посегне не само на Украйна, но и на балтийските републики Естония, Латвия и Литва и по този начин да се озове в заплашителна близост до шведското суверенно пространство. Швеция не е член на НАТО, но тясно си сътрудничи с отбранителния съюз. Откакто Русия анексира украинския полуостров Крим през 2014 г., Стокхолм отново увеличи средствата, предвидени за отбрана, а през 2017 година възстанови наборната военна служба.

Финландия поръча изтребители Ф-35

Редакцията препоръчва

1300 километра граница с Русия! Никоя друга европейска страна няма толкова дълга обща граница с Руската Федерация, колкото Финландия, която също не е член на НАТО. Също както в Швеция, и във Финландия досега няма мнозинство за влизане в отбранителния съюз. Правителството в Хелзинки открай време подхожда много прагматично в отношенията си с Москва, но това не може да скрие от поглед факта, че и във Финландия недоверието към Русия нараства. Вече от години опцията за евентуално присъединяване към НАТО е записана черно на бяло в няколко политически програми, а през декември миналата година от Хелзинки дойде и най-ясният до момента политически сигнал за отдръпване от Русия. Министър-председателката Санна Марин сложи точка на един дългогодишен вътрешно-политически спор и поръча 64 свръх модерни американски изтребители Ф-35. Цената им: 8,4 милиарда евро. А след като през декември Кремъл за пореден път излезе с настояването, че НАТО не бива да приеми нови държави, Марин направи още една решителна крачка. В телевизионно интервю през януари тя отправи към Москва следния „поздрав“: „Няма да позволим да ни изнудват.“

Дания засилва присъствието си в Балтийско море

Правителството в Копенхаген в момента прилага двояка стратегия по отношение на Москва. От една страна датчаните – също както шведите – увеличиха военното си присъствие в Балтийско море и изпратиха там една фрегата, няколко изтребителя Ф-16 и 200 души военен персонал. Нека не забравяме, че Дания е член на НАТО и в този смисъл въпросната мисия е подчинена на Главното командване на Алианса. В допълнение към това Копенхаген реши да подпомогне с около 22 милиона евро Украйна заради щетите, които Русия нанася на тази страна. Както е известно, от 2014 година насам украинската армия се бие срещу сепаратистите в Източна Украйна, подкрепяни от Москва. Мирният план, изготвен с посредничеството на Германия и Франция през 2015 г., на практика беше замразен. А след посещението си в източно-украинската зона на бойни действия преди няколко дни датският външен министър Йепе Кофод съобщи, че е много загрижен и заради кибератаките срещу сайтове на украинското правителство.

Норвегия отваря свои военни бази за американците

Норвегия беше сред основателите на НАТО през 1949 година. Страната, която е разположена на северната граница на Алианса, се смята за ключов елемент от съвместната отбрана. Отбранителната политика е иманентна част от самосъзнанието на норвежците, а 8000 мъже и жени ежегодно отбиват задължителна военна служба.

От миналата седмица шведски военни патрулират на остров Готланд

От миналата седмица шведски военни патрулират на остров Готланд

Норвегия и Русия делят около 200 километра обща сухопътна граница, а освен това са преки конкуренти в борбата за влияние в Арктика. Включително и поради това напоследък Осло всячески се опитва да покаже, че страната има капацитет да се отбранява. Съвсем наскоро правителството постигна ново военно споразумение със САЩ, според което норвежците разрешават на САЩ достъп до свои военни бази, които биха могли да бъдат използвани в случай на криза. През март и април на норвежка територия ще се проведе и едно от най-големите учения на НАТО след края на Студената война, наречено Cold Response – „Студен отговор“. В учението ще участват около 35 000 войници от 28 държави членки на НАТО, но и от други партньорски страни. В момента правителството в Осло се тревожи не само от руските военни маневри по украинската граница, но и от кибератаките. Премиерът Йонас Гар-Стьоре каза в едно вестникарско интервю, че с руска подкрепа хакери вече са „взели на прицел“ компютърните системи на централни норвежки институции, вкл. парламента и правителството.