Руската църква: Малко бой не вреди | Новини и анализи от Европа | DW | 20.07.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Руската църква: Малко бой не вреди

Представители на Руската православна църква смятат за допустима „умерената употреба на телесни наказания” в семейството. Сензация ли е това? Олег Кашин обяснява парадоксите на руския консерватизъм.

Никой, който е следил случващото се в Русия през последните години, няма да бъде изненадан от становището на Руската православна църква. Руските архиереи са на мнение, че побоят над членове на семейството не бива да се третира като углавно деяние, подлежащо на съд. Явно в момента гледаме пореден пародиен епизод от държавния сериал за "духовните връзки" като тържество на консерватизма.

Рискован експеримент

Формулировката, че "любящите родители могат да прибягват до умерена употреба на физически наказания във възпитанието на децата”, звучи и смешно, и страшно. Всички мислеха, че в 21-ви век хората ще се интересуват предимно от пилотираните полети до Марс, а те спорят дали е допустимо да бият децата си, и както изглежда, са склонни да приемат, че няколко шамара не са нещо страшно.

Преди десет години Владимир Сорокин написа своята сатирична книга "Денят на гвардейците", в която пресъздава образа на една бъдеща Русия, приличаща повече на ислямисткия Иран. Това произведение все повече започва да изглежда като преразказ на секретните инструкции на Путиновата власт, свързани с борбата срещу „моралното разложение”, приложени например в съдебния процес срещу Pussy Riot или забраната на всякаква "гей пропаганда". Руското правителство изглежда постига успех в усилията си да архаизира обществото и да му наложи като уж „безспорни ценности” набор от някакви измислени традиции и принципи, залагащи на най-тъмната страна от човешката природа - на хомофобията, показната набожност и лицемерието и дори на телесните наказания.

Kashin Oleg Kommentarbild App

Олег Кашин

Но тук има интересен парадокс: Притеглени към тях се чувстват не онези, за които ултраконсерватизмът е естествено състояние на духа, а тези, които са издигнали лоялното поведение към началството за свой върховен житейски принцип. Всъщност църковното възмущение не е нито на самата църква, нито на богословите, а само на църковните апаратчици от патриаршеската комисия по въпросите на семейството. Позицията им е напълно издържана в стила на "изцяло поддържаме и одобряваме последните решения на партията и правителството".

Не ценност, а конюнктура

Темата за това допустимо ли е да се бият децата с възпитателна цел е въпрос не толкова на търсене на традиционни ценности в обществото, колкото на политическа конюнктура. 3а привържениците на физическите наказания в семейството това е лоша новина: когато на държавната власт й омръзне да си играе на псевдоконсерватизъм, Руската православна църква първа ще намери най-подходящите думи за новата политическа реалност и, както се е случвало и преди, ще заговори за милосърдие и хуманизъм, и никой вече няма да одобрява „умереното прилагане на телесни наказания”.

Когато основни човешки ценности се използват за целите на политиката, това ги изпразва от съдържание: един принципен въпрос се превръща в конюнктурен политически лозунг. Годините на държавния консерватизъм, в които властта започна да експериментира с традиционните ценности, използвайки ги за временни политически цели, рано или късно ще отминат. Цялата налагана днес архаизация на обществото ще си остане само временна политическа игра и отказът от нея в бъдеще е гарантиран, защото тържеството на консервативните ценности е просто една илюзия.

Редакцията препоръчва

Реклама