Руската ″истина″ за Варшавския договор | Новини и анализи от България | DW | 10.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Руската "истина" за Варшавския договор

Защо скандалният руски филм "Варшавският договор. Разсекретените страници" не породи ответни реакции в България? И за кого са предназначени извършените в този филм фалшификации на историята?

На 23 май държавният тв-канал „Россия 1“ подари на многомилионната си аудитория документалния филм „Варшавският договор. Разсекретените страници“. С архивни кинокадри и спомени на участници в събитията, авторите на документалния филм се опитват да убедят зрителите, че командваният от Москва Варшавски договор е бил всъщност миролюбива отбранителна организация, създадена единствено в отговор на западния агресор НАТО; че нахлуването в Чехословакия през август 1968 година и последвалата окупация на страната всъщност са имали за цел да се предотврати подготвян от Запада преврат с участието, забележете, на бивши есесовци и техни колаборатори; че навсякъде извън Прага местното население е приветствало братски окупаторите.

Пренаписване на историята

Очевидните фалшификации на историята в този филм предизвикаха незабавни реакции от страна на Чехия и Словакия. Ръководителят на чешката дипломация Лубомир Заоралек привика посланика на Москва в Прага и директно го попита: "Как е възможно след толкова години, в които за окупацията се извиниха не само представителите на СССР, но и властите в днешна Русия, да се появява такъв документален филм по руската държавна телевизия?“. Чехия изрази остър протест и срещу включването на четирима нейни политици (сред които неотдавнашният външен министър Карел Шварценберг и бившият еврокомисар Щефан Фюле) в списъка с 89-имата европейски политици и дипломати, на които е забранено да влизат в Русия. Правителството в Братислава също не закъсня с реакцията си и възмутено окачестви пропагандния филм като „опит да се пренапише историята и да се фалшифицират исторически факти“.

Камъни по българите в Чехословакия

В скандалния руски филм България присъства единствено като една от участничките в инвазията в Чехословакия през лятото на 1968 година. Документалните кадри показват как Тодор Живков следва раболепно Леонид Брежнев на срещата при вземането на решението за военната намеса в Чехословакия. Авторите на филма са пропуснали да включат екзалтираното слово на Живков, в което той зове съюзниците: "Трябва да минем в настъпление или ще стане по-лошо. Трябва да разгромим контрареволюцията. Трябва да ликвидираме контрареволюционните банди в Прага, Братислава и другите градове". Години след тези негови думи българите в Чехия и Словакия неизменно бяха наричани „окупатори“, а след тях често летяха камъни.

Нищо ново

Към кого всъщност са насочили фалшивите си послания авторите на филма, след като историческите факти са безспорни, а и голям брой свидетели на „братската“ окупация още помнят срамните събития от 1968 година? Според Илиян Василев, който е бивш посланик на България в Москва и единственият българин, включен в споменатия забранителен списък на Кремъл, основният адресат на филма е руската общественост. „Пропагандната терапия на вината за минали провали и престъпления на Съветския съюз е част от възраждането на руския имперски дух. В този процес няма място за слаби страници и затова в Москва им е нужна нова интерпретация на историята“, казва бившият дипломат и припомня историята с прословутото писмо-покана на украинския президент Янукович за навлизане на руските войски в Крим през миналото лято. „През 1968 година беше използван същият претекст за нахлуването в Чехословакия. Просто няма нищо ново в подхода - всичко е добре познато от историята“, казва Василев.

Tschechoslowakei Einmarsch sowjetischer Panzer in Pressburg

21 август 1968 година: съветски танкове в Братислава

Носталгия по СССР

И все пак: кой и защо желае да „зомбира” Варшавския договор, който в същността си беше съветска военна структура с участието на някогашните социалистически държави? Илиян Василев е убеден, че освен за консолидиране на руското общество, въпросната пропагандна идея на Кремъл е насочена и към онези среди в Централна и Източна Европа, за които привързаността към бившия Съветски съюз продължава да бъде нещо като религия. „Тези хора се нуждаят от някаква идеология, нуждаят се от аргументи, за да отстояват позициите си в дебата около инвазията в Чехословакия. И ето - филмът им ги предоставя“, казва Василев. Бившият дипломат е силно притеснен от факта, че скандалният документален филм не породи ответни реакции сред правителствата на другите бивши членки на Варшавския договор, участвали със свои военни контингенти в инвазията през 1968 година, в това число и българското. „Разговорът за интерпретацията на историческите факти трябваше да се проведе във всяка една от тези държави, но това все още не се случва“, отбелязва Василев.

"България се извинява!"

На 21 август 2013 година, 69 дни след началото на протестите в София, демонстрантите се отправиха към чешкото посолство и поискаха със скандирания извинение за българското участие в срамната военна акция през 1968 година. На същия ден част от софийския Паметник на съветската армия осъмна в розово - по подобие на руския танк-паметник в Прага, и с надпис на чешки: „България се извинява!“. От което следва, че близо пет десетилетия след потушаването на Пражката пролет българите все още не са забравили тези събития.

„Не са ги забравили, защото най-големият им страх е, че историята може да се повтори”, посочва Илиян Василев. „Тъкмо това е основният проблем с руския пропаганден филм. Защото внушенията в него вероятно имат за цел да подготвят зрителите за ново милитаризиране на Русия“, казва бившият български посланик в Москва Илиян Василев.

Редакцията препоръчва

Реклама