Руската императрица, която цял живот търси любовта | Новини и анализи от Европа | DW | 25.01.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Руската императрица, която цял живот търси любовта

Съдбата не е особено благосклонна към нея: германската принцеса и руска императрица Елизавета Алексеевна, съпруга на цар Александър Първи, цял живот търси любовта. И непрестанно губи най-близки и любими хора.

Elisabeth Alexeievna

Императрица Елизвета Алексеевна, родена като принцеса Луиза Мария Августа фон Баден

"Майчице, велики Боже, що за съдба е това - аз съм най-нещастното същество на земята!" - пише руската императрица Елизавета Алексеевна на майка си в Баден след смъртта на съпруга ѝ Александър Първи, с когото отново била започнала да се сближава след години на отчуждение. Елисавета е напълно отчаяна от тази неочаквана смърт - още една, която е трябвало да преживее.

Момичето със сини очи

Елизавета Алексеевна е родена на 24 януари 1779 година като Луиза Мария Августа фон Баден. Тя е дъщеря на принц Карл Лудвиг фон Баден и Амалия фон Хесен-Дармщат. Луиза се привързва силно към майка си, с която запазва близки отношения чак до смъртта си. Вече като императрица и съпруга на Александър Първи, тя изпраща от Русия на майка си около 15 хиляди писма, които са и основният източник на информация за нейния живот. Личните ѝ дневници обаче са унищожени след смъртта ѝ от цар Николай Първи и неговата майка, императрицата-вдовица Мария Фьодоровна, защото били компрометиращи.  

Животът на Луиза се променя, когато тя е на 13 години. По онова време руската императрица Екатерина Велика търси съпруга за любимия си внук Александър и в крайна сметка изборът ѝ пада върху младата баденска принцеса. Екатерина Велика е впечатлена от Луиза, намирайки я за красива, очарователна и мила. Луиза говори блестящ френски език, изучава география, история и философия.

Разкош и интриги

Принцесата научава руски език, приема православието, променя името си от Луиза Мария Августа на Елизавета Алексеевна. Тя е само на 14, когато става съпруга на руския престолонаследник, не е свикнала с разкоша в руския императорски двор, нито е подготвена за интригите, които я отвращават. Към носталгията по родния дом и близките, която я измъчва, се добавя лошото отношение към нея от страна на Павел, син на Екатерина и бъдещ император Павел Първи, и неговата съпруга Мария Фьодоровна. Елизавета пише на майка си, че единственият човек, който я прави щастлива, е съпругът ѝ Александър. Скоро обаче Александър започва да флиртува с придворните дами и отношенията им охладняват. В крайна сметка той се увлича по полската аристократка Мария Наришкина, чийто любовен романс продължава близо 20 години.

Russischer Zar Alexander I

Цар Александър Първи

В двора започват да се носят упорито слухове за връзка на Елизавета с Адам Чарторийски, приятел на Александър и бъдещ външен министър на руската империя. Говори се, че 19-годишната императрица е забременяла от него и през май 1799 година е родила дъщеря, която - в интерес на истината - тогавашният престолонаследник Александър припознава за своя. Интригантката Мария Фьодоровна обаче нашепва на съпруга си Павел Първи, че детето е необичайно тъмнокожо - за разлика от родителите си. След това Адам Чарторийски трябвало незабавно да напусне Санкт Петербург.

Елизавета обожава дъщеря си, но нейното щастие продължило само малко повече от година: детето умира, а Елизавета преживява смъртта на дъщеря си много тежко, за което свидетелстват и нейните писма до майка ѝ. Това е първата смърт на неин близък и любим човек, но не и последната.

След като Павел е убит от заговорници на 12 март 1801 година и Александър се възкачва на престола, животът на Елизавета става малко по-лек. След дългите години на раздяла в Санкт Петербург пристигат на гости родителите ѝ, сестрите ѝ и брат ѝ. Изглежда, че Елизавета не е страдала от факта, че ролята на "първа дама" не играе тя, а императрицата-вдовица Мария Фьодоровна.

Две страшни трагедии

Adam Czartoryski, Außenminister Russland im Jahre 1806

Адам Чарторийски

Елизавета започва да се занимава с благотворителност - една дейност, която по онова време изобщо не е разпространена в Русия. Тя поддържа няколко училища, поема патронажа над приют за войнишки сираци, а по-късно, когато започва войната с французите, организира женско патриотично дружество, което събира помощи за армията, за ранените и в подкрепа на семействата на убитите.

Още преди Отечествената война през 1812 година Елизавета преживява две страшни трагедии: през 1803 година Александър Първи влиза в действащата армия, оставяйки жена си в Санкт Петербург, където неговата метреса Мария Наришкина очаква дете. Нещо повече - тя открито се хвали в двора, че императорът е баща на детето. По същото време Елизавета започва бурна връзка с блестящия щабен офицер Алексей Охотников, чийто страстни писма тя пази дълги години. Те обаче не са запазени, а изгорени заедно с дневниците ѝ.

Елизавета отново забременява - по всяка вероятност от Охотников. Месец преди раждането на детето обаче той е смъртоносно ранен на излизане от сградата на театъра. Посветени в дворцовите интриги смятат, че вдъхновител на покушението е Мария Фьодоровна.

Елизавета преживява много тежко смъртта на любимия. Може би именно затова тя поръчва и паметник на гроба му, който изобразява плачеща жена пред покосено от мълния дърво. Раждането на дъщеря ѝ я връща към живота. Момичето обаче се разболява и умира след година и половина. Тази трета загуба на близък човек вкарва Елизавета в тежка депресия.

Колкото и да е парадоксално, в това тежко време я подкрепя Александър. Тя обаче също е опора за мъжа си, когото остро осъждат за сключения мир с Наполеон. Трябва да се отбележи и благородството на императора, който никога на дава и най-малкия повод за съмнение, че е баща на двете починали дъщери. Момичетата обаче не са погребани в императорската гробница в Петропавловската катедрала, а в манастира Александър Невски.

Alexej Ochotnikow

Алексей Охотников

От Баден-Баден до Таганрог

След победата над Наполеон, Александър взима Елизавета със себе си във Виена. Преди това тя е в Кьонигсберг, Берлин и навсякъде се радва на небивали почести. По-късно царските съпруги често пребивават в южна Германия, където се заселва и част от руския елит - и най-вече в Баден-Баден, който и до днес си остава "най-руският" курорт в Германия. В центъра на града има паметник на баденската принцеса и руска императрица.

Елизавета Алексеевна умира на 4 май 1826 година - малко след смъртта на мъжа си. Тя не успява да преживее и тази четвърта смърт. Още повече, че през последните години преди  той да почине в Таганрог, семейният им живот значително се подобрява след като Александър прекратява връзката си с Наришкина и искрено се грижи за здравето на своята съпруга, която започнала да линее. Двамата пристигат в Таганрог само заради Елизавета, а лекарите ѝ препоръчват лечение в Италия, което тя отхвърля.

В Таганрог двамата съпрузи живеят спокойно и уединено. Когато Елизавета се посъвзема, императорът заминава за Крим, където се разболява. Александър Първи не се вслушва в съветите на лекарите и не успява да се справи с болестта без лечение. Той умира в ръцете на Елизавета, която в края на април заминава за Санкт Петербург. Мария Фьодоровна отива  да я посрещне, чака я в Калуга, но Елизавета умира по пътя - още един аргумент за онези, които виждат в царската свекърва най-лошата поличба за Елизавета...