Русия ще стане сателит на Китай? | Новини и анализи по международни теми | DW | 09.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Русия ще стане сателит на Китай?

От мига на "обръщането към Изтока" измина вече година, но Русия все още не е намерила мястото си в Източна Азия. И ако не развие там собствен проект, тя може и да стане сателит на Китай, коментира Иван Преображенский.

default

Владимир Путин и Си Цзинпин на Червения площад в Москва

Русия демонстрира пред Запада готовност да се обърне на Изток и да стане главен партньор и дори съюзник на Китай. Както през 19 и началото на 20 век китайците отдаваха свои територии "на концесия" на Русия, тоест - фактически под протекторат, така сега те самите получават под аренда хиляди хектари руска земя за "селскостопанска дейност". Китайските военни пък зачестиха с ученията си на руска територия.

Русия също се опитва да реализира свои проекти в Далечния изток, като например зони за свободна търговия или обявяването на Владивосток за "свободно пристанище". Опитва се да си сътрудничи и със страни като Южна Корея, Япония и Виетнам, които представляват един вид противотежест на Китай в региона и сами постоянно търсят подкрепа за своето политическо, икономическо, а в последно време и военно противопоставяне както помежду си, така и с Пекин.

СССР беше по-големият брат, Русия е по-малкият

При това Русия като че ли не знае кого да предпочете. Ту следва китайската външна политика в региона, ту снабдява със съвременно оръжие един от най-силните опоненти на Китай в тази част от света - Виетнам. Този факт предизвиква възмущение в китайската преса, а това означава, че същите са настроенията и сред китайското ръководство, тъй като то контролира медиите в страната. Или пък един друг пример: по време на поредното изостряне на отношенията между Япония и Китай, Москва изпраща в Токио приближения на Путин говорител на Държавната дума Сергей Наришкин, а задачата му е да обсъди възможностите за "разведряване" на руско-японските отношения, както и за сключване на все още неподписания мирен договор между Япония и СССР след 1945 година.

Очевидно е, че тези две направления на руската външна политика си противоречат. След кримските събития и рязкото обръщане на Москва на Изток, много правителства в Югоизточна Азия сметнаха, че Русия е на път да се превърне в "младши партньор" на Китай. Китайската народна република се възприема в региона като господстваща сила и дори Япония не е в състояние да ѝ се противопостави, поради което постоянно демонстрира съюзническите си отношения със САЩ. Освен това всички знаят, че в китайската външнополитическа традиция няма равни, а само "по-малки" и "по-големи" партньори. СССР беше по-големият брат, а Русия - в съответствие със сегашното си икономическо положение, може да претендира единствено за ролята на "по-малък" партньор. Затова и мнозина в региона решиха, че Русия минава под крилото на Китай.

Preobrazhensky Ivan Kommentarbild App

Иван Преображенский

В Кремъл са на друго мнение - те смятат своята външна политика за напълно независима. Затова и миналогодишните дипломатически слухове, че Китай е започнал преговори със САЩ зад гърба на Москва, предизвикаха сериозно раздразнение сред руските власти. Но поради страх от рязко нарасналата символична зависимост от Китай, обкръжението около Путин явно не е готово да застане на страната на съперниците на Пекин.

Показателно е например, че в навечерието на срещата на Г-7 Япония, която има директен териториален спор с Китай в Южнокитайско море, започна активно да флиртува с Русия. Изведнъж се заговори за подписване на мирния договор, както и за решаване на териториалния спор за Курилските острови. В крайна сметка обаче Япония се обяви за продължаване на санкциите срещу Русия и прекрати разговорите по мирния договор. По всичко изглежда, че този обрат в поведението на Токио се дължи не само на натиска от САЩ, а и на липсата на ответна активна реакция от страна на Русия.

Ни риба, ни рак

Кремъл така и не заема ясна позиция по основните спорове в Югоизточна Азия. Президентът на Филипините например не се стеснява да сравнява политиката на Китай с поведението на нацистка Германия, а Япония и Виетнам са сериозно раздразнени от амбициите на Пекин да сложи ръка върху Южнокитайско море и неговите подземни богатства. Москва няма собствена позиция по този въпрос и старателно избягва да формулира такава. Опитва се да заеме някаква позиция "ни риба, ни рак" и да играе на "равни дистанции" с всички актьори в Югоизточна Азия. Нито иска да стане сателит на Китай, нито пък съюзник на китайските противници. В резултат Кремъл все още е чужд в региона. И това ще продължи дотогава, докато Москва не формулира свой азиатски проект. Разбира се, само ако насериозно иска да се обърне на Изток, а не просто да плаши Запада с говоренето си по тази тема.

Редакцията препоръчва