1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: Imago Images/ITAR-TASS/S. Bobylev

Русия: патриотизъм по принуда

22 юли 2020

Любовта към родината е изключително лично чувство. То не се тиражира от учебници, президентски решения или партийни конгреси. Но в руските училища ще въвеждат именно "патриотично възпитание на младежта".

https://p.dw.com/p/3fg9Y

"Държавата може да даде урок по патриотизъм като престане да краде и започне да служи на хората" - тези думи се отнасят за съвременна Русия, но и в България биха били на мястото си. Както и останалите размишления на Лев Шлосберг, депутат от Псковското областно събрание. Те са озаглавени "Пристъп на държавен патриотизъм" и бяха публикувани от радио "Эхо Москвы" по повод предложението в руските училища да се въведе допълнително програма за "патриотично възпитание на младежта". Развълнуваното слово на Шлосберг намери голяма публика в социалните мрежи. Публикуваме го със съкращения.

"Когато в училищата започнат да въвеждат програми по държавен патриотизъм, това означава, че в самата държава нещо не е наред. Ако трябва децата да се учат да обичат родината си, това означава, че родината не обича децата си. Патриотизмът - това е любов към родината. Това е лично чувство, лично преживяване на отделния човек. А родината - това не е държавата и властта. Родината е "онова кътче земя", с което всеки човек свързва изворите на своя живот.

Когато започнат да учат децата на любов към държавата и към властта, това вече не е патриотизъм - това е възпитание в лоялност и покорство. А в ключови моменти, когато се решава съдбата на отечеството, възпитаният по този начин човек трябва да избира между любовта към родината и лоялността към държавата - и така лесно може да измени на родината. Защото любовта към родината понякога налага да тръгнеш против държавата и против властта.

Патриотизмът често се смесва с военната история, с историята на пролятата кръв и дадените жертви. Живите властници се укриват зад загиналите, които не могат да им възразят.

Когато на децата им разказват за Гражданската война, дали ще им кажат, че това е била не победа на "червените" над "белите" или "зелените", а общонационална трагедия?

Когато говорят на децата за патриотизъм и им дават за пример Великата отечествена война, дали ще им кажат за цената на победата? За унищожаването още преди войната на командирите и военните специалисти, за пакта Молотов-Рибентроп, за смъртоносните грешки на Сталин, за милионите все още неоткрити и непогребани войници, за победителите, изпратени по концлагери след победата, за инвалидите, скрити някъде в дивата пустош, за дечицата на войната, за многоетажните блокове, издигнали се над общите гробове в концлагерите?

Дали ще им разкажат за милионите доноси, за "черните врани", за "тройките", за ГУЛАГ, за смъртните наказания срещу деца над 12-годишна възраст? Това ще бъде ли част от патриотичното възпитание, с която трябва да се гордеем? Или поне да помним, за да не се повтаря?

И дали горчивата истина за страданията на народа ще влезе в часовете по държавен патриотизъм?

Защо патриотичното възпитание в нашата страна на първо място е военно-патриотично? Защо не е мирно-патриотично?

Кого точно възпитава един патриотизъм, възхваляващ насилията и кръвопролитията? За какво трябва да са подготвени децата, научили тези уроци? За това да убиват със собствените си ръце?

За война или за мир готвим децата си? Искаме да ги научим да мразят и да враждуват или пък да обичат и да бъдат състрадателни?

Дали на нашата страна й е нужен патриотизмът на омразата или патриотизмът на любовта?

Искаме ли да научим децата да ценят човешкия живот?

Принудителното патриотично възпитание е предвестник на държавния политически банкрут. Във всяка епоха, във всяка страна.

Любовта към родината - това е изключително лично чувство. То не се тиражира от учебниците, от президентските решения, от парламентите и правителствата или от партийните конгреси.

Патриотизмът покълва от свободата, от правата и свободите на отделния човек, от материалната му задоволеност, от любовта му към ближния и към далечния. Патриотизмът не покълва от бедността и нищетата, от униженията и оскърбленията, от пренебрежението към отделния човек, от неправдата и лъжата.

Държавата може да даде урок по патриотизъм като престане да краде и започне да служи на хората. Тогава никому няма да дойде наум да преподава в училищата държавен патриотизъм. Просто защото децата ще знаят, че родината ги обича.

Вижте и това видео от ДВ:

"Трябва да възпитаме адекватни деца. А не..."

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Табелка с надпис "Образцов дом"

Защо не искам отново да живея в онази България

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница