Русия на Достоевски, Русия на Путин | Начало | DW | 12.09.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Русия на Достоевски, Русия на Путин

Идеите на Достоевски за Велика евразийска империя под егидата на Русия и за православието като противотежест на западния либерализъм звучат едва ли не като пророчество. Защото днес Путин преследва именно тези цели.

Името, идеите и творчеството на великия руски писател Фьодор Михайлович Достоевски напоследък все по-често се вплитат в разгорещената дискусия за политиката на Руската федерация и на нейния президент Владимир Владимирович Путин. Преди няколко месеца например Държавният департамент на САЩ саркастично коментира изявленията на Путин, като ги нарече „най-сензационната руска литература след Достоевски”. Парадоксално е, че съвсем наскоро холандският преводач на Достоевски Ханс Боланд в знак на протест срещу действията на Кремъл отказа да приеме почетния Пушкински медал, който трябваше да му връчи лично Путин, а в същото време неколцина западни публицисти виждат в политиката на руския президент именно няколко централни идеи на Достоевски.

Феликс Филип Инголд припомня на страниците на „Нойе Цюрхер Цайтунг”, че в някогашния Съветски съюз десетилетия наред Достоевски не се радва на официално одобрение, а в някои периоди властите направо го низвергват. Сега обаче интелектуалните, духовните и политическите елити на Русия го обявяват едва ли не за пророк, с визия за бъдещето на страната, за „народа” и за „духа” на Русия, визия, която сега се превръща в реалност, смята Инголд.

Fjodor Michailowitsch Dostojewski

Фьодор Достоевски (1821-1881)

Великоруската идеология на Достоевски

Хората, живели по времето на съветския режим, добре помнят, че комунистическите функционери обявяваха писателя за „реакционер”, за национал-шовинист, за расист и войнолюбец, който в религиозната си обсебеност изцяло отрича разума. Днес всички тези критики се преосмислят и внезапно се оказват със знак плюс, а големите романи и публицистиката на Достоевски се превръщат в сърцевина на актуалната великоруска идеология.

Според Инголд, тази имперска идеология се крепи върху вертикалната йерархия на властта и върху хоризонталната „евразийска” ос, замислена като континентална „общност на народите”, която ще „приюти” не само някогашните съветски републики, но и бившите „братски страни” от Източна Европа. Така под егидата на Русия ще възникне нов съюз в старите параметри: от Източна Германия и Балканите, през Кавказ до Урал, от Урал през Сибир до китайската граница и Тихия океан. Руското православие ще защитава духовните и религиозните интереси на тази велика евразийска империя и ще отблъсква разяждащото влияние на западното свободомислие. Сегашната вътрешна и външна политика на Руската федерация, както и официалната културна и църковна политика не оставят никакво съмнение, че евразийският път се следва неотлъчно.

Швейцарският публицист с известно преувеличение нарича Достоевски „апологет на царизма и пропагандатор на автократичната държавна доктрина”, но е прав, че през 70-те години на 19-и век писателят обяви православните балкански страни за руска сфера на влияние, на която трябва да се окаже военна подкрепа. И че пак той призова за завръщане на Константинопол „в лоното” и обяви, че надеждите и спасението на Русия са в Азия. Това може би не го прави чак „пророк”, но неговите идеи във всички случаи подхранват сегашната руска политика на експанзия. Инголд припомня едно клише на сталинистката литературна критика: „И приживе, и днес Достоевски беше и е в авангарда на реакционерството”. Според публициста, тази нелепа присъда днес придобива изненадваща, ако не и заплашителна актуалност. Разликата обаче се състои в това, че днес в Русия реакционерството е не просто авангард - с течение на времето то се превърна в обединяващ фактор за политическите, военните и интелектуалните елити, които се спояват във фатална амалгама от неосталинистки и неофашистки елементи.

Възгледите на Достоевски за евреите

В своето есе за Достоевски швейцарският автор пише още: „Огромна е ролята на Достоевски за формиране на великоруския подход към историята, а и на днешното самосъзнание на руското население. Най-ясно я илюстрира едно мащабно платно (три на шест метра) от „националния художник” Иля Глазунов, който през 90-те години на миналия век увековечи десетки исторически личности. На неговата картина „Вечна Русия” са изобразени исторически личности - властелини, светци, духовници, философи, хора на изкуството, а над тях се издига разпнатият Исус. В подножието на разпятието, на централно място Глазунов е нарисувал именно Достоевски - замислен, със запалена свещ в ръката. Всички руски царе, че дори и Пушкин, който се смята за най-великия руски класик, отстъпват на заден план, а това подчертава уникалната позиция на Достоевски. Преклонението пред писателя направо граничи с идолопоклонничество.

Нека да си припомним, че сред смущаващите размишления на Достоевски са текстовете му по еврейския въпрос в късните статии и в романа „Юноша”. Великият хуманист Достоевски, в чието лице още Ницше вижда един от най-големите психолози, по онова време свири на всички струни на антисемитската реторика и без колебание използва всевъзможни клишета, за да докаже моралната и расова малоценност на евреите. На другия полюс Достоевски вижда типичните руски качества: силна вяра, задушевност, страдалчество, щедрост, братска всеотдайност. Според Достоевски, евреинът е човек без корени, за него не важат нито общочовешките, нито патриотичните ценности, залегнали в основата на руското християнство, което е призвано да победи западноевропейската идея за просветената цивилизация. В представите на писателя тази цивилизация е заразена от либералното мислене и е изтощена от капиталистическата експлоатация. Либерализмът и капитализмът, смята Достоевски, са залегнали в основата на един еврейски империализъм, който си е поставил задачата да пороби целия свят.”

Dostojewski Museum in Sankt Petersburg

Писалището на Достоевски

В края на есето си Инголд все пак ревизира някои от своите крайни оценки и приканва читателите да не причисляват Достоевски към кохортата на онези, които проповядват омраза към евреите без връзка с главния мозък. Авторът припомня, че великият хуманист полемизира не само срещу „евреите”, неговото перо не щади и „католиците”, „социалистите”, „западняците”, „германците”, „поляците”, „швейцарците”. Същото важи дори за „руснаците”, неговите собствени сънародници, които писателят не само величае като „народ-богоносец”, но и най-безмилостно бичува като тъпо стадо, като пропаднали, брутални, егоистични, отмъстителни, анархистични получовеци, на които нищо животинско и нищо сатанинско не им е чуждо.

Мизантропия и хуманизъм

Според Инголд, всичко това не омаловажава антисемитските подхлъзвания на Достоевски, но показва, че той не е просто някакъв юдомразец, а всъщност най-вече човек, склонен към мизантропия и нетолерантност - нищо, че с голяма литературна мощ се застъпва за християнския хуманизъм. Авторът обобщава, че Достоевски не може да приеме месианската идея на юдейската религия, защото тя се сблъсква с месианизма на руското православие. А „избраният народ” може да бъде само един.

За връзката между днешна Русия и Русия от времето на Достоевски още преди пет години писа и американският публицист Дейвид Игнейшъс: „Модерна Русия на Владимир Путин все още се бори срещу същите политически противоречия, които преди 130 години описва Фьодор Михайлович Достоевски. Хората с лека ръка се отказват от независимостта си заради хляба и сигурността, пише Достоевски във „Великия инквизитор”, който подменя човешката свобода с „чудеса, мистерии и авторитет”. Днешна Русия се гърчи от страх. Един руски антрополог пише, че обществото е прегрято и претоварено. Руснаците са нервни и обръщат гръб на свободата, твърди водещ социолог, а един професор по архитектура казва, че Русия е като осакатена след разпадането на Съветския съюз”, пише Игнейшъс в австрийския „Винер Цайтунг”.

Русия на Достоевски и Русия на Путин - паралелите са повече политически, отколкото литературни…

Редакцията препоръчва