Русия: когато децата не знаят как се хвърля граната | Новини и анализи от Европа | DW | 27.03.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Русия: когато децата не знаят как се хвърля граната

Властта в Русия все по-малко се интересува от идеологии и от това как да повиши своята легитимност в обществото. Тя иска военно подчинение и религоизно поклонение, твърди в коментара си Фьодор Крашенинников.

Говоренето за нови въоръжения, военни учения и възможностите САЩ да бъдат унищожени с най-модерните видове руски оръжия се настаниха трайно в програмите на руските държавни медии и в изявленията на високопоставени официални руски представители. Милитаризмът постепенно се превърна в идеология на властта. И колкото по-зле стават нещата в икономиката, толкова по-усърдно той се насажда във всички сфери на обществото.

Деца с автомати

Нагледен пример за тоталната милитаризация е една неотдавнашна сцена в Съвета на федерацията - Горната камара на руския парламент. След обсъждане на проблемите в образованието, думата взе председателят на Комисията за отбрана и безопасност Виктор Бондарев, който пледира за връщането в училищата на военната подготовка.

Редакцията препоръчва

Речта на бившия командващ на Въздушно-космическите (ВКС) и на Военно-въздушните сили (ВВС) на Русия беше емоционална и типично генералска. "Днес децата се страхуват от автомати, не знаят какво е и как се хвърля граната. Нима това е нормално?", обърна се той към министърката на образованието. Сенаторът не уточни какви точно обстоятелства налагат руските деца да могат да боравят с гранати и да не се плашат от автомати. Но присъстващите на обсъждането одобрително поклащаха глави, а министърката трябваше да импровизира, съгласявайки се, че военната подготовка непременно трябва да бъде върната в училищата като учебен предмет.

В реалностите на съвременната война децата с гранати и автомати едва ли могат да са полезни за отбраната на страната. Дори и в училище да са ги научили да боравят с тези предмети, които определено не са за деца. И бившият главнокомандващ на ВКС би трябвало да знае това по-добре от всички. Изглежда, че не става дума за някаква остра необходимост децата да бъдат обучавани за войници, а за все по-силното желание на ръководството на страната да внедри военния компонент във всички сфери на обществения живот.

Казарменият идеал

Армията е модел на обществените отношения, тя е отрицанието на всичко, което дразни властта. Избори ли? - Командирите не ги избират преди боя! Социално израстване? - Служете вярно и предано на началството и ще получите повишение. Освен това началството вижда всичко, а неговите заповеди не подлежат на обсъждане.

Но и приетият наскоро закон, предвиждащ наказания за неуважение към властта, е от същата милитаристична опера. Човек не може да бъде недоволен от старшия по чин, а при военните това дори е престъпление. И понеже Русия била обкръжена от външни врагове, както постоянно внушава властта, тази логика сега се налага и в обществения живот: който ругае началството е дезертьор, изменник, престъпник.

Милитаризмът обаче не е само култ към армията, оръжията и победите - той е и култ към човека с пагони като такъв. Последното е особено важно, защото пагони носят и сътрудниците на всевъзможните правоохранителни органи и тайни служби, които най-често работят в тихи кабинети, но са винаги готови да позират в мундир и да се представят за благородни офицери, които милеят за държавата. Така че ако хората бъдат приучени да изпитват уважение към хората в униформи, тогава никой вече няма да пита защо е толкова важно мнението на ветерана от тайните служби, окичен като коледна елха с юбилейни медали, или на някой казашки атаман. Щом има пагони, значи има право да поучава, да командва, да ръководи и да ползва привилегии!

Изненада ли е тогава, че широко рекламираната нова Всеруска младежка организация се казва "Юнармия" и се определя не просто като патриотична, а като военно-патриотична? През 21 век, когато младежта в развитите страни е в авангарда на промените и в търсенето на по-добър живот, на младите руснаци им е отредено да се готвят за военните делници и да считат казармените порядки за идеал на общественото устройство. 

Храмът на милитаризма

DW Kommentarbild Fyodor Krasheninnikov (DW/P. Böll)

Фьодор Крашенинников

Новините от руските региони рисуват впечатляваща панорама на проникващата навсякъде милитаризация: постоянно се организират военно-спортни празници, чествания на бойна техника, на много места са изградени тематични мемориали. През последните десетина години в страната бяха поставени над 20 бюста и паметници на бившия главнокомандващ на въздушно-десантните войски на Съветския съюз Василий Маргелов. И той не е единствен.

Най-ярката метафора за случващото сега обаче е Главният храм на въоръжените сили на Руската федерация, който стана едва ли не най-важната идеологическа строителна площадка в държавата. За да не се съмнява никой в значимостта на проекта, самият президент Путин пожертва заплатата си за икони за храма. Религиозният компонент е предмет на друг разговор, но официалното име на проекта и самият му вид недвусмислено подчертават, че това е мемориал на армията, на нейната мощ и величие, на нейния министър и главнокомандващ, а не просто черква, в която вярващите влизат от религиозни подбуди.

Властта в Русия все по-малко се интересува от идеологии и от това как да повиши своята гражданска или юридическа легитимност. Тя иска военно подчинение и религиозно поклонение - без никой да я критикува и без никой да подлага на съмнение нейната воля. Ако може и без избори и всички останали там граждански волности.

По темата Ви предлагаме и това видео:

Редакцията препоръчва

Реклама