Русия и лошите цифри | Новини и анализи от Европа | DW | 03.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Русия и лошите цифри

Доскоро анализаторите предричаха, че 2014 ще е годината, в която Русия ще излезе от рецесията. Покрай кримската криза обаче нещата се промениха радикално. В света на числата Русия май вече е загубила битката.

В дискусиите около кримската криза почти напълно отсъства коментарът за икономическото състояние на Русия. А този аспект е много важен, тъй като в дългосрочен план политическите ходове оказват влияние и върху икономиката, отбелязва „Зюддойче Цайтунг”.

И наистина: в момента стратегията на Путин влияе отрицателно на руската икономика. Курсът на рублата се срина с 10 процента спрямо долара и еврото, а само през последното тримесечие от Русия са изтекли между 50 и 70 милиарда долара. За сравнение: през цялата 2013 година от Русия са "емигрирали" капитали в размер на 60 милиарда долара. При това дотук става дума само за краткосрочните ефекти.

Къде е Русия спрямо САЩ и ЕС?

По всичко личи, че Русия изостава по много критерии от САЩ и ЕС. През 2013 година брутният вътрешен продукт на страната възлиза на 2,12 трилиона долара, докато САЩ и ЕС имат съответно 16,72 и 16,21 трилиона долара БВП. Сравнена с тях, Русия по никакъв начин не може да се нарече високоразвита страна. Тя се представя незадоволително и в износа. За периода 2003-2012 година световен рекордьор в това отношение е Китай с 12,14 трилиона долара, следван от Германия с 11,89 трилиона и САЩ с 11,38 трилиона долара. Русия изостава далеч от водещата тройка - нейният износ е бил на стойност 3,43 трилиона долара. За капак на всичко руският износ изпъква с една важна особеност: близо три четвърти от него се състоят от нефт и газ.

Много, много назад

Проблемите на Русия не спират дотук. Освен че е финансово по-слаба, страната страда и от прогресивното застаряване на населението. Според изчисленията на ООН, сред най-големите по население държави само Япония е изправена пред по-дълбока демографска криза. Населението на Русия наброява в момента 143 милиона души. До 2050-та то ще се свие до 116 милиона. Тенденции в обратна посока не се забелязват. Броят на хората, които емигрират към Русия, се движи около 200 хиляди годишно, а подобно ниво е крайно недостатъчно, за да се овладее демографският срив. За сравнение: през 2012 година Германия е приела 1,08 милиона емигранти.

Symbolbild Russland Krim Krise

Откъде да дойдат парите, които Москва ще трябва да инвестира в Крим?

Иновационният потенциал на Русия също е на незадоволително ниво. Между 2003 и 2012 година в европейския регистър на патентите са вписани едва 462 руски патента. В същото време патентите, идващи от САЩ, са над 134 хиляди, а германските - 130 хиляди. Сходен е и проблемът с предприемачеството. От данните в Глобалния доклад за мониторинг на предприемачеството през 2012 година, изнесени в „Ди Велт”, става ясно, че само 2,2 % от руснаците са готови да започнат собствен бизнес. Мощната хватка на държавата в много сектори, както и силните олигархични кръгове задушават предприемачеството и обричат Русия на почти пълна зависимост от суровините ѝ.

Поредната бездънна яма

На фона на всички тези цифри анексирането на Крим закономерно буди недоумение у много предприемачи и икономисти както в самата Русия, така и извън нея. Седмици наред икономическият вестник „Ведомости” предупреждава какви биха могли да бъдат последиците от присъединяването на полуострова към Руската федерация. По данни на руското издание, цитирани от „Зюддойче Цайтунг”, на първо време Москва ще трябва да закрепи бюджета на Крим, което ще ѝ струва поне 600 милиона евро. Към тези разходи трябва да се добавят още около 1 милиард евро, които ще натоварят руската пенсионна система. Да не говорим за средствата, които ще са необходими оттук нататък, за да се финансират най-належащите инвестиции на полуострова.

В света на числата Русия изглежда вече е загубила битката. До какъв развой ще доведат анексирането на Крим и санкциите на Запада, предстои тепърва да разберем.

Редакцията препоръчва